От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

След като през последните две години вниманието на света бе концентрирано основно върху случващото се в Сирия и Ирак, световните медии започнаха все по-вече да поглеждат встрани от сърцето на „Ислямска държава“ и да следят постепенното разрастване на Ал Кайда, която след като преживя един от най-тежките си периоди през 2007-2011, започна постепенно да се възстановява и да набира инерция.

В предишния брой вече ви разказахме за подновения щурм в Афганистан и засилването в Сомалия. В настоящето трето издание на De Re Militari ще обърнем внимание на случващото се в Западна Африка.

Около размирната страна Мали, в която араби, туареги и множество други народности се борят за своите земи и права, Ал Кайда и нейните съюзници в Алжир, Нигер, Кот Д’Ивоар, Мавритания и Западна Сахара развихрят безпрецедентна по мащабите си контрабанда, която им е носи около един милиард долара годишно само от продажбата на наркотици.

Същевременно, трафикът на оръжия от и за Либия поддържа цяла една пустинна икономика, от която печелят както племенните лидери, така и водачите на ислямистките структури, чийто бизнес напомня доста на големите икономически магнати – парите се инвестират във всевъзможни източници на печалба и в средства за тяхното подсигуряване.

Втората ключова тема, с която ще се занимаем е една държава с много силна икономика, влияеща на цяла Югоизточна Азия. Филипините – далечен и мистериозен за масовата аудитория у нас островен свят, където ислям, маоизъм и десен консерватизъм превръщат политическия живот в същински барутен погреб, редовно изригващ на повърхността под формата на локални конфликти, които неминуемо въвличат и заинтригуваните в региона сили – Китай, САЩ (чиято бивша колония са Филипините), Япония, Австралия и Индонезия.

Последните събития в южната част на страната демонстрираха, че „Ислямска държава“, подкрепяща местната групировка Абу Саяф, ще се опита да разпространи своето влияние и присъствие дори в най-отдалечените зони, в които има възможност да си съдейства с ислямистки групировки.

Няма да бъдат подминати и „редовните“ конфликтни зони – Афганистан, където Ал Кайда започва своята нова пролетна офанзива в Хелманд, Йемен, където примирието остава само привидно и разбира се Сирия, в която „Ислямска държава“ получи неочаквана, индиректна „подкрепа“ от кюрдите в борбата си срещу Свободната сирийска армия в анклава около Азаз.

[embeddoc url=“https://www.klinklin.bg/wp-content/uploads/2016/04/De-Re-Militari-3.pdf“ download=“all“]

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Руслан Трад в Patreon!