Директор на телевизия пристига и сяда на „режисьорско“ столче. Извиква на хубава секретарка в къса пола и с глуповат вид да му донесе кафето. После се обръща към потенциалните кандидати да се изявяват по телевизията му с посланието, че може да ги направи известни. „Шефе, забравих сметаната“, доприпква обратно секретарката. Тя вече е известна, съобщава ни директорът и небрежно й оглежда задника.

Учудващо, това не е работният ден на Харви Уайнстийн, интерпретиран в някое американско вечерно шоу, а реален клип с който „Алма матер“, телевизията на Софийския университет, цели да набере хора. В главната роля е новият директор на телевизията и популярен актьор Башар Рахал. Опитът на Рахал в телевизионната публицистика се свързва с воденето на лотарийна игра, където отново разполагаше с хубави асистентки.

Чети още: Трейлърите и изкуството да продаваш

Това се оказа достатъчно да оглави университетската медия, която до този момент беше непазарна платформа за младежки предавания, създавани от студентски екипи. Бившият директор на телевизията Светлана Божилова нарече избора на Рахал, извършен от ръководството на университета, „озадачаващ“ и „непрозрачен“. Според неофициални изказвания, за назначаването на Рахал е настоявал изрично ректорът професор Анастас Герджиков.

До този момент нямахме реален отговор

на какво точно ще учи студентите бившият водещ на „Лотария България“.

Клипът дава почва за определени предположения по въпроса.

Докато четете това, възмущението вероятно продължава да се лее. Както на Запад се лееше възмущението срещу Уайнстийн или както се възмущаваме от всяко следващо убийство на българска жена, извършено от човек, който я смята за своя собственост.

Тук трябва да включим скромния до момента отговор на Рахал, който обяви, че е „обвинен в сексизъм“, а е искал да употреби „сарказъм“.

Както написаха колегите от студентското радио, тъжно е ако сарказмът на магистър в НАТФИЗ и популярен актьор е на толкова ниско ниво.  Бихме прибавили, че ръководител на медия би следвало да има (и да предава на служителите си, особено ако са студенти) по-силен усет за случващото се в обществото.

Интересното е, че автор на сценария за видеото и явно нов сътрудник на телевизия „Алма Матер“ пък се оказа Теньо Гогов, който може би помните с популярните му изпълнения на кючеци в „Шоуто на Слави“. Извън поп-фолка, опита на Гогов със сценариите включва популярната комедийна сапунка „Столичани в повече“. (б.р. – в един от коментарите си под горе прикачения пост на Башар Рахал, Гогов уточни, че не работи като сценарист за актьора)

Сценаристът се опита да обясни предполагаемата идея на клипа – „и една секретарка може да стане известна“. Наред с това Гогов се извини за всяко друго допускане, включително предполагаемия сексизъм. От своя страна, Башар Рахал пропусна извиненията, намекна, че Божилова насажда омраза към него и изрази задоволството си от постигнатата популярност под баналния надслов „Лоша реклама няма!“. Преди това 9 години никой не разбрал за телевизията.

Явно без да се усетят достатъчно (въпреки че го отричат), Рахал, Гогов и всички други замесени в новата реклама на унивеситетската телевизия сипаха сол в една от най-отворените рани на съвремието. Имаме сякаш вечен спор. От едната страна са тези жени, които не искат да бъдат възприемани като хубав задник в къса кожена пола, както и подкрепящата ги част от обществото. От другата са хората, които в това желание виждат мощна цензура над свободата на изразяване. И имаме десетки трупове на жени, които правят „сарказма“ сложен – едната страна претендира за неразривна връзка между „безобидния сексизъм“ и крайното деяние, а другата я отрича.

По средата, както винаги, са медиите. Голяма част изпадат в шизофренни състояния, като най-напред громят „джендърски конвенции“, а впоследствие се обръщат се към всяка следваща жертва (Виола, Дарина, Виктория и т.н.) на първо име. Не много от тях успяха да забележат, че с или без Истанбулска конвенция, българското законодателство отново няма изгледи да признае нещо наречено „полово-базирано насилие“. Извън „сексистки“ или „саркастични“ реклами, затънали в блатото на примитивния консерватизъм, основните информационни източници все още не могат да убедят себе си, а оттам и обществото, че има връзка между системното убийство на жени от партньорите им и липси в законодателството. Какво остава за по-дълбоки въпроси относно ролята на жената в общносната психология?

Така своеобразният спор около клипа на Башар Рахал за „Алма Матер“ ТВ попада в още една по-сериозна плоскост – обучението на нови журналисти в България.

Въпреки че във видеото новият директор не споменава да търси журналисти, подопечната му медия се намира във Факултета по журналистика и вероятно ще остане вход в медийната среда за много бъдещи ТВ-журналисти. Освен ако не я превърне в комбинация от изцяло

развлекателни програми, лотарийни игри и комедийни сапунки.

През септември темата беше особено наболяла, след като един бивш студент на факултета, понастоящем изявен млад журналист, заяви в емоционална статия, че висшето му медийно образование е представлявало загуба на 4 години от живота му. Основните му обвинения – неадекватни преподаватели, остаряла методика … Започна онлайн спор – едни студенти обясняваха как в телевизионни упражнения е трябвало да гледат стената и да си представят, че на нея има камера. Други – как на автора изобщо не му се е учело. Трети се опитахме да кажем, че ФЖМК може да даде знания, необходими на много журналисти, но спешно трябва да вземе критиките предвид и да подобри много неща в себе си.

Въпреки популярността на статията и разразилия се спор, официален отговор от факултета нямаше. Без да е замислен като такъв, клипът на новия директор на университетската телевизия, за съжаление, може да се възприеме и като този отговор. Това е новото, това е промяната. Ето как я видяхме в клипа – „Елате и станете известни! Тук вече има известен човек с  хубава секретарка! Нека създадем следващите актьори и продуценти за риалити форматите на Братя Халваджиян!“. Башар Рахал, Теньо Гогов, секретарки в къси поли, „Столичани в повече“, „Буболечка кючек“. Светлини, билборди …

Несъмнено Рахал и Гогов знаят как да създават конвертируем (продаваем) телевизионен продукт за българските стандарти. Без да е нужно елитарно да зачеркнем всеки аспект на масовата култура, не можем да не обърнем внимание на много видими проблеми в популярната телевизия – стереотипни образи на жени и малцинства, безвкусен хумор, липса на интерес към алтернативното изкуство, отсъствие на сериозна публицистика – пълна абдикация от функцията на медиите не просто да са попивателна гъба за предразсъдъците на обществото, а да се опитват да му помагат да ги преодолее.

Чети още: Докъде се возвиси „Възвишение“

В това поле, като университетска (тоест – образоваща), телевизия „Алма Матер“ е с по-особена роля. Тя не само трябва да обучава хората, които после да променят медийното статукво. Тя има възможността да го направи, предвид общественото си и проектно, тоест извънпазарно финансиране. Ако приемем, че цялата простащина „по телевизора“ е там, защото „това се търси и продава“, то една университетска медия има уникалния шанс да бъде извън всичко това. Ако ръководството и донорите й го искат.

Вместо това, очаквайте още от авторите на „Лотария България“ и „Столичани в повече“! Вие също можете да участвате. И да станете известни като секретарките им. И в този финал трябва да се присединим към питането на Асоцацията на европейските журналисти – одобрява ли ръководството на университета, обществения му съвет и програмния съвет на телевизия „Алма Матер“ този подход към нея, видим и в новата й реклама? Или и тяхната реакция е „Лоша реклама няма“, казано с усмивка …

/ след публикуването на горния текст се появи и позиция на преподавателите от Катедра „Радио и телевизия“. Добавяме я и тук, като достоен финал, като ни се иска да удебелим един от акцентите в нея –

липсата на прозрачност кой управлява и харчи парите в университетската „Алма Матер“ ТВ.

„ОТВОРЕНО ПИСМО

Ние, преподавателите по журналистика от катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, се ръководим от убеждението, че журналистиката не е шоупрограма, а публична гражданска професия, която има сериозен ангажимент към обществото. Именно университетът е мястото, в което студенти и преподаватели, заедно, утвърждаваме професионалните стандарти. Убедени сме, че лошият вкус е лоша реклама.

Академичната общност не е стока, която се продава и купува.

В този смисъл „шеговитият“ клип на Университетската телевизия „Алма матер“ не бива да бъде подминаван като младежка провокация.

Смущаващ е не само клипът, но и пълната липса на прозрачност за това кой носи отговорност за него. Ние продължаваме да не знаем кои са членовете на Управителния и Програмния съвет на телевизията. Не знаем кой и какъв е външният продуцент, който ще се разпорежда с публичната собственост на Университета (материална и символна), но знаем какъв ще е крайният резултат от това. И той не е в полза на обществото.

Нека запазим Университета като място на свободния дух и да не го превръщаме в търговска площ на подменени академични ценности.

Доц. д-р Вяра Ангелова, ръководител на катедра „Радио и телевизия“, ФЖМК-СУ

Проф. дсн Снежана Попова

Доц. д.н Венцислав Димов

Доц. д-р Орлин Спасов

Доц. д-р Жана Попова

Доц. д-р Светлана Божилова

Гл. ас. д-р Лъчезар Точев

Ас. д-р Петър Айолов

гл. ас. д-р Ралица Ковачева, катедра „История и теория на жуналистиката“, ФЖМК

доц. д-р Поля Иванова, катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция“, ФЖМК“