Цената на билетчето – големият граждански провал на 2016 г

Трамвай София - КлинКлин

……………………………………………………………

Билетът за еднократно пътуване с градския транспорт в София стана и си остана 1,60 лева, въпреки разумните аргументи срещу това. В края на годината, считана от много хора за „лоша“, е нужно да се върнем и към този провал. 

От Константин МРАВОВ
Снимка: Lukas Plewnia
Лиценз: (CC BY-SA 2.0)

  ……………………………………………………………

От 1 юни 2016г. цената на билета за еднократно пътуване със софийския градски транспорт беше повишена на 1,60 лева. Това не е закъсняло начало на новина, а тъжен спомен за влизането в сила за един момент от изминалата 2016 година, за който „гражданското общество“ буквално си затвори очите. Все пак е краят на годината и изстрадалите редакции тепърва ще те пълнят с равносметки.

Спорното решение на мнозинството в Столичния общински съвет (СОС), подкрепено от кмета Йорданка Фандъкова, всъщност трябваше да се разгледа от Софийския административен съд. Разбрахте ли за това? Делото бе заведено от няколко несъгласни с повишаването на цената граждаснки организации.

И да се сте чули, и не – няма голямо значение. Съдът така и не даде ход на процеса, а го отложи за 10 февруари следващата година. Заради „некоректно призоваване“ на един от жалбодателите. Редно е обаче да си направим една кофти равносметка.

Общинският съвет реши през април цената на билета да се повиши, на базата на предложение от Центъра за градска мобилност. Последното е търговско дружество към общината, на което е поверено управлението на градския транспорт. ЦГМ отправи предложението си за повишение в края на март. СОС го прие в края на април. То влезе в действие от 1 юни. Цената на билета за еднократно пътуване се повиши с 60% – от 1лв. на 1,60лв.

Стори ли ви се целият процес по предлагане, взимане на решение и влизането му в сила прекалено кратък? А увеличението малко рязко? Интересно колко хора са смятали така,  при положение, че

на единствения граждански протест в деня на гласуването присъстваха по-малко хора, отколкото возещите се в съчленен автобус в пиков час.

Може би няма голямо несългасие, предвид железните аргументи на ЦГМ, кмета и Общинския съвет, безупречната репутация на всички тези институции и доказания положителен ефект от решенията им?

Но, позволете ми да се разходим още малко в пространствено-времевия континиум. През 2015г. ЦГМ пак искаше увеличение на билетчето, макар и по-скормно – от 1 на 1,20лв. Кметът Фандъкова не прие обосновката на дружеството и поиска оттам да измислят по-добри абонаментни карти за намаления. Само да припомним – в края на същата година имаше местни избори, на които Фандъкова запази поста си.

Освободена от предизборното бреме, през 2016г. тя вече беше съгласна с 3 пъти по-голямо увеличение. Ще си кажете – как така?

„Акцентът на предлаганите промени е насърчаването на ползването на по-дългосрочни документи – това е европейска практика в обшествения градски транспорт. Това на което ние държим и искаме да подчертаем е, че предлагаме цените на всички абонаментни карти да запазят своята стойсност“, казаха от ЦГМ.

Тоест – цените на картите остават същите и всичко е наред. Бяха въведени и няколко нови вида карти – месечна за метро + 1 наземна линия, тридневна туристическа … Притесненията на кмета бяха адресирани. Според статистиката на ЦГМ, която беше оспорвана, с карта пътуват 65% от ползващите градския транспорт.

Виж още: А Люлин можеше да изглежда така…

Целта на увеличението, което включва и двойно повишаване на глобите за нередовни пътници –   намаляване на 15-те процента пътуващи гратис, генериране на средства за инвестиции и подобрения. Част от обосновката за 60% поскъпване – цената не е вдигана от 8 години. Припомняме, че една година по-рано предложението за увеличение е с 20%.

Нека обобщим, без да даваме оценки. Насърчава се ползване на дълготрайни документи. Цели се намаляване на гратисчиите и повече пари за подобрения. Все хубави неща.

Логични терзания

И тук се включват тези толкова досадни на институциите притеснения. Във войната на ЦГМ с гратисчиите се включи и Народното събрание, което с определени промени позволи фактическата валидност на наказателните постановления за нередовно пътуване. Тоест – актовете, които контрольорите могат да ви напишат, ако изобщо решите да им дадете личния си документ, без на място да присъства полиция.

Поради някои законови разминавания, постановленията се оказваха невалидни при обжалване от санкционирания гражданин в съда. Съответно, през тази година хората, които са получили такова наказателно постановление, но не са заплатили глобата от 200 лева, започнаха да получават заплашителни писма и обаждания от съдия-изпълнители.

ЦГМ поведе ожесточена борба с нередовните пътници, а наред с това увеличи досегашните си приходи от еднократно пътуване. Можеше ли актовете да станат валидни, но при по-малко или никакво увеличение на билетчето? Това не е ключово питане за транспортното дружество.

На ЦГМ и общината им трябват колкото се може повече пари за подобрения. Както Фандъкова изтъкна – за нови автобуси и трамваи, за интегрирана единна система за градския транспорт, която се обещава от 10 години и ще позволи доста простичкото удобство да плащаш по-малко от пълната цена на пътуването, когато се возиш само за 1 спирка.

Виж още: 10 успешни проекта на Столичната община

Планът за въвеждането на системата стана ясен миналата седмица. Тя ще струва 88 милиона лева и по план ще заработи през 2019г., което е в мандата на сегашната общинска управа.  Ето нещо хубаво, за което ще идат парите от по-скъпото билетче!

Само да ги нямаше толкова досадните странични фактори.

По-малко от една седмица след приемането на увеличението, зам. кметът по транспорта Любомир Христов подаде оставка. Причината – съмнение за участие в корупционна схема за обществена поръчка за построяване на спирки на градския транспорт … Обществената поръчка е на ЦГМ и предполагаемото ощетяване на бюджета е с шестцифрена сума.

Така си замина Христов, който 4 години по-рано беше замесен в доста по-скъпоструващ скандал – така наречения „гаф за милиони“, при който общината щеше да плати с 3 милиона лева повече на частния превозвач „Карат-С“ по договор за експлоатация на автобусни линии на обществения транспорт.

И ако такива случаи биха накарали някои граждани да се чудят как общината и ЦГМ ще харчат допълнителните  пари от билетите, то изхвърчането на Христов, а седмица по-късно и на всички директори в транспортното дружество сигурно ги е успокоило.

Или пък са се замислили дали същото това ръководство на ЦГМ, станало известно със скандалните си обществени поръчки, в които според случая изникват неясни разходвания от стотици хиляди до милиони левове, може да дава легитимни предложения за увеличения в цени и нови разходи?

Стигаме до едно логично терзание – колко от 88-те милиона за интегрираната система ЦГМ е изразходвало в спорни обществени поръчки? За да елементаризираме – защо отново се оказа, че някои са се наяли стабилно, а хорската маса ще вади кинти за почерпката?

Виж още: Седемте гряха на София: Легендата за главния архитект

Но, както казахме, ръководоството си замина. Да живее ръководството! И целесъобразното увеличение, в името на подобренията. Още повече, както кметът резонно отбеляза, парите за подобрения трябва да дойдат отнякъде – дали от данъците, дали от пряката цена на услугите на ЦГМ.

Време е обаче за едно друго логично терзание.

След онзи ведър 1 юни, в който еднократният билет стана 1,60, гражданите се сблъскъха с още нередености –

автоматите за билети в превозните средства са неспособни да връщат ресто при новата цена.

Тази неизправност и досега е налична. Оказа се, че и шофьорите често нямат дребни. Незначителната подробност, наред със самото състояние на голяма част от обществените превозни средства, големите интервали на преминаване на доста линии, проблематичните функции на контрольорите и цялостната спорна политика на общината в сферата на градския транспорт, накара Фандъкова най-накрая да зяви през горещия юни:

Цената на билета за градския транспорт е доста висока, но всеки може да има алтернатива и да не го ползва.“

Прекрасен цитат, който може да доведе до безкрайни смислови изкривявания от страна на медиите. За да сме коректни – в контекста на разговора, Фандъкова визира преминаването към абонаментни карти, при които няма промяна в цената. Може би без да осъзнава обаче, кметът засегна по-голям въпрос.

Не трябва да си филмова звезда, потомствен благородник или общински съветник, за да не ти се понрави продължителното чакане на спирка, висенето в задръствания, мръсотията и цялостната неуреденост в градския. За можещите да си я позволят в града с най-голямо икономическо развитие в България, алтернативата е ясна – личният автомобил.

Това не е съвсем приятна констатация, когато София е европейската столица с най-мръсен въздух, а в България продължава да няма нужните данъчни ограничения при покупката на евтини, стари и особено замърсяващи автомобили. Броят на колите в София съответно не спира да расте. Тук естествено проблемът е комплексен като освен данъците и техническото състояние на колите роля имат градоустройствените решения, с които автомобилният транспорт продължава да се приоритизира, а средата да става все по-лоша за пешеходците.

Свързаните с нашата тема въпроси са – добра идея ли е да взимаш каквито и да е решения, които да карат хората да слизат от градския и да се качват в коли? Трябва ли да чакаме след години да се появи онази „черна“ статистика за особено фаталния ефект от софийския мръсен въздух върху жителите на града?

Сигурно ви прави впечатление, че не казвам почти нищо ново.

Защо ни няма?

Гражданското недоволство от увеличението на билета беше особено видимо в социалните мрежи. „Социалистическата“ опозиция и граждански организации потърсиха начините да атакуват решението по административен, правен и най-вече интелектуален път.

Христов и ръководството на ЦГМ подаваха оставки,  след 1 юни се стигна и до по-големи протести пред общината и търговското й дружество, а управата спокойно си движеше решението.

Същото решение, което за пореден път води до това обикновения човек да плаща за корупция, а в добавка застрашава и здравето му.

Недоволството се изчерпа с няколко незапомнящи се с нищо протеста, вероятно с малко повече гратисчии и малко повече хора на коли. Кметът и общината й се похвалиха, че много хора са си купили карти.

Не е ли тъжно? Предвид очевидната подигравка, която представлява това решение. Не е ли поредно доказателство за страхотния дефицит на политически разум? Защо ставаме все по-дистанцирани от прякото участие в демокрацията и все по-имунизирани от недоволство?

До момента следвах обичайните дискурси при дискутирането на проблема с билета. Сега ми се иска да кажа две думи за почти невидимия дискурс.

Ако потърсим пряко потърпевшите от тазгодишните промени в софийския градски, то това са най-уязвимите социални групи – тези, за които новата цена е истински финансов проблем; тези, които са се возили гратис не заради гражданска позиция, а поради невъзможност. Това е групата на невидимите.  Интересно подценяването й в най-бедната страна в ЕС, която има и най-голям дял на т.нар. „работещи бедни“.

Градският транспорт не е търговски субект към една общинска управа. Той е обществен. Поради това във всеки голям град, в развития или развиващия се свят, той субсидиран и не е източник на печалби. Така някъде може да стане безплатен, а другаде да си наваксва изпуснатите за 8 години темпове на поскъпване.

Намаляването на достъпността е лайтмотив в транспортната политика на Столична община. До такава степен, че 3/4 от седалките в новите китайски рейсове по някои линии са поставени върху високи стъпала, които са бариера за трудноподвижни пенсионери – основен контингент в градския, особено през деня. Хора, които едновременно са там и вече са свикнали да са невидими.

Като имаме предвид неоспоримия му социален и непазарен характер, то затихването на борбата срещу увеличението на билета за мен е поредно доказателство за недостатъчното присъствие на лява политическа перспектива в социалните борби.

Докато е така политическото съзнание ще продължава да се свежда до мрънкане и примирение с лоши решения.