В серия от интервюта ще ви запознаем с група млади обещаващи български учени, посветили живота си на културните изследвания и по-специално на спорта като част от българската, но и от европейската култура. Чрез спорта като международен език, разбираем от всички,  изследователите се стремят да развенчават зловредни митове, стереотипи и да отграничат добрите практики в европейските държави, които са подходящи и на местно ниво. Ще ви запознаем с академичен живот, който е скрит от масовия поглед, но заслужава внимание и адмирации, защото това е пътят на нашите млади, обещаващи академични лица.

Една от целите ни е да запознаем читателите с действащите, смислени  европейски проекти по отношение на спорта и да ги разграничим от другите получили вече лоша слава от типа „стадиони за милиони в обезлюдени райони“, за които вече сме писали: „МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН ЛУКС – САМОЦЕЛЕН ЛИ Е СТРОИТЕЛНИЯТ РАЗМАХ НА ВЛАСТТА?“

Доцент д-р Ива Кюркчиева е първият доцент в България, в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН, в научното направление етнология на спорта. Изследванията ѝ са в областта на футбола, игран в малките населени места и селища със смесено население.

Темите, които я вълнуват са: интеграция на малцинствени групи, развитие на селските райони, представите за мъжественост и женственост, преодоляване на половите неравенства и всичко това чрез спорта.  Книгата ѝ „Етнология и футбол“ предизвика огромен читателски интерес и през 2021 г. е обявена от Съвета за издателска дейност при БАН за книга с национално значение. Тя умее да пише за спорта научно безпристрастно и аргументирано, така че да се осъзнае голямото му значение като съвременен културен феномен.

С какво точно се занимава етнологията на спорта?

Нека да започна по-отдалече. Темата за спорта вълнува голяма част от обществото, а разнообразните подходи към нея – все повече представители на научната общност. Това е съвсем логично, защото спортът е съществен елемент от популярната култура. Характерна особеност на това направление е, че към него се пристъпва интердисциплинарно.

Още от втората половина на ХХ в. аналитично подхождат към спортните явления философи, социолози, политолози, историци и много други. Част от изследователите смятат, че етнологията трябва да навакса с нови теоретични и конкретни разработки по темата. Всъщност антропологичният подход в изучаването на социалната същност на процесите в спорта се очертава още през 80-те години на ХХ в. Проучванията на спортните култури са приносни, когато са разработени в социален, културен и политически контекст и именно тук е важната роля на етнологията.

Благодарение на етнографската методиката, която дава възможност за поглед „отвътре“ чрез използване на автобиографичния подход и житейски разкази, проучванията могат да изяснят взаимодействието между всекидневната култура и глобализационните процеси на индивидуално и колективно ниво. Същевременно етноложкият подход позволява дискутиране на социалните процеси и различните смислови нива в и за спорта.

Според повечето изследователи като културен феномен спортът провокира силни емоции, активизира различни икономически механизми, формира политики, а също така може да подчертава или преодолява неравнопоставеностите и да конструира и утвърждава регионалните и националните идентичности. Емоциите, които той предизвиква са важни за функционирането на социума, а неговото преживяване и осмисляне от всеки човек допринася за изграждане на индивидуалната и колективната му идентичност.

Как се случи, че точно жена е първият етнолог на футбола в България?

За първи път темата за футбола предивзика у мен интерес при осъществяване на теренната ми работа за написване на дисертацията, посветена на света на българите мюсюлмани от Тетевенско. По стечение на обстоятелствата това съвпадна с влизането на „Олимпик“ – Галата като първи селски отбор в „А“ РФГ през 1997 г. При провеждане на теренната работа се сблъсках с различно възприемане от страна на респондентите ми, именно като жена в един по-скоро мъжки свят.

Повечето от тях ме приемаха с уважение и демонстрираха равнопоставеност в комуникацията. Понякога съм се натъквала и на скептично приемане като жена във възприемания предимно като мъжки футболен свят, което обаче често подпомага осъществяване на контактите и интервютата. Същевременно в рамките на научната общност съм се сблъсквала и с мнението, че не съм изпитвала физическо съпреживяване в самата игра и това пречи за осмисляне на проблематиката.

Точно обратното, аз мисля, че дистанцираният ми от футболната игра поглед подпомага изследователския ми анализ, по-безпристрастни оценки, виждането ми на проблемите всеобхватно и в цялост. Дори смятам, че една подобна тема за мястото на жената изследовател може да бъде приносна за изучаването на джендър проблематиката в спортните проучвания.

Каква е ситуацията в България, все още ли можем да кажем, че сме „футболна нация“?

Може би ще ви учудя, но аз нямам детайли познания за тънкостите на футболната игра и никога не съм претендирала да имам такива, нито съм запален фен. Естествено обаче от детството ми до ден днешен съм заобиколена с широк кръг роднини и приятели, които имат интерес към темата или са страстни привърженици.

Навлизането ми в проблематиката стартира с въпроса за взаимовръзката между футбол и политика. Това не е случайно, като се има предвид, че моята младост и студентски години са преминали през 90-те години на ХХ в. През 1994 г. като студентка в СУ „Св. Климент Охридски“ съпреживях, както и всички българи, успехите на нашия национален отбор. Дори не се явих на изпит от лятната сесия (за пръв път в студентския си живот :), защото бях твърде ръзвълнувана и ангажирана с преживявания около футболните двубои на това световно. Промените след 1989 г. бяха изключително турбулентни и засегнаха почти всички сфери от всекидневния живота на българите.

Промяната на тоталитарната система с държавно управление на демократични принципи води до дълбоки трансформации в сферата на политиката, икономиката, културата и обществото като цяло. Собственият ми житейски опит е повлиян от политизирането на обществото през 90-те години. Вероятно образованието ми в сферата на историята и етнологията допълнително засилват моя интерес към политическата символика и връзката ѝ с футбола през този период.

Това беше и моята първа крачка към футболните изследвания. Ако трябва да се върна на вашия въпрос – за мен е по-важно да събудим изследователския интерес в представителите на различните направления в социалните науки и те да погледнат към спорта с безкрайните възможности за тълкуване на процесите в обществото през неговата призма.

Тази година книгата Ви „Етнология и футбол“ е призната от Съвета за издателска дейност при БАН за монография с национално значение. Тя е обявена за книга с изключителен научен принос, който обикновено се признава на утвърдени учени, академици, как успяхте да пробиете леда и то с книга за спорта?

Ще ви занимая с малко предистория. В началото на всяка година при отчитане на дейността си за предходната година Общото събрание на учените в ИЕФЕМ-БАН дискутира и предлага издание, излъчено като научно постижение. Обикновено нашата научна общност се спира на сборници, в които участват повече представители на Института или колективни трудове като по този начин се стремим по-цялостно да представим изследователските си достижения.

Тази година за пръв път от много години насам колегията се обедини около идеята, че е добре да бъдат насърчавани монографиите, които отразяват задълбочената и многогодишна дейност на всеки учен. Така те няма да бъдат изчезващо явление, а ще могат да представят пред обществеността важни резултати от изследователската дейност на учените в хуманитарните науки, което е и една от основните им задачи. Тази теза бе подкрепена и от нашия научен секретар, тъй като монографията е възможност и за професионално израстване.

Книгата на Ива Кюркчиева "Етнология на фубола".

Книгата на Ива Кюркчиева „Етнология на фубола“.

Аз самата бях много приятно изненадана, че моята книга успя да спечели мнозинството от гласовете в нашата етнологична и фолклористична общност. Имайте предвид, че при подобни класации в Българската академия на науките винаги се е давала равнопоставена възможност за участие на всички учени, включително и на по-младите. Още повече мога да се похваля, че колективът на ИЕФЕМ-БАН е изключително целенасочен в своите професионални занимания, сравнително млад с превес на учените в средната възраст и под нея, която е и най-благодатна за изследователска работа.

Благодаря на всички свои колеги за признанието на моите научни търсения, което ми донесе професионално удовлетворение. Днес в навечерието на 24 май, който е един от най-обичаните празници в моето семейство, обвързано от години с образованието и науката, бих искала да поздравя всички колеги за един от най-важните ни национални празници. Да им пожелая сили и смелост да продължат своите научни занимания и да се сблъскват с нови предизвикателства.

Доскоро спортът, в академичните среди и то по специално сред хуманитаристите, се възприемаше като поп култура, като нещо, което не заслужава особено академично внимание, усещала ли сте подобни трудности при реализирането на Вашите проекти?

Да, трябва да призная, че в началото, а това беше преди повече от 15 години, съм усещала идеята, че това е една незначителна, а и в известна степен несериозна тема. Още повече, че етнологията наистина изучава много аспекти от културната идентичност и традиции и ролята им в съвременния свят. С времето обаче различни изследователи в социалните науки като философия, история, социология, право и у нас насочиха интересите си в посока на спортните проучвания. Осъзна се мястото на спортните култури за спояване на чувството за национална идентичност.

Връзката между спорта и нацията се подсилва от нарасналата комплексност на културния и социалния живот в глобалния свят. Също така спортът има съществено значение за констуиране на индивидуалната и колективната идентичност. Така постепенно и етнологията започна да очертава своето място в това изследователско поле. Защитени вече са дисертации по темата, а също така в последните години излязоха много и различни публикации. Имайте предвид, че това е съществен проблем и в европейски контекст. Например, местата на на футболна памет остават встрани от вниманието на учените, защото традиционните историографии поставят над популярната култура т.нар. „висока култура”.

В голямо издание от три тома, посветено на местата на памет в Европа, включващо автори от над 15 държави, тези, които са свързни с футбола, са пропуснати. Това е достатъчно показателно във връзка с въпроса, който ми зададохте. Аз мисля обаче, че част от тази позиция на спортните изследвания в социалните науки постепенно се преодолява. Особено чрез осъществяването на различни проекти, например с реализирането на европейския проект „Футболни изследвания в разширена Европа” (2012-2015 г.).

Освен научна работа Вие имате и много проектна дейност, част сте от научни европейски изследователски проекти и екипи, бихте ли ни разказали повече за тях?

Когато работих по европейския проект „Употребата на антидискриминационното законодателство: джендър и гражданство в мултикултурен контекст” (GENDERACE), колегите от международния екип разбраха за моите интереси към спорта, и в частност към футбола, и бяха провокирани от тях. Същевременно осъзнаха, че те имат своето изследователско място, включително и по темата за двойната дискриминация.

Идеята на проекта бе да се подобри разбирането на феномена “двойна дискриминация”, за да се подпомогнат законодателните и административните практики, гражданските структури и специализираните институции в сферата на борбата с дискриминацията на повече от едно основания. В него взеха шест страни-членки на Европейския съюз: Великобритания, Германия, Испания, Франция, Швеция и България като водеща организация у нас бе Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, а научен ръководител на нашия екип бе проф. Майя Грекова. Интересна бе и работата ми по проекта „Религиозни различия и светски модели в Европа – иновативни подходи към правото и политиките“ (RELIGARE), също към Европейската комисия, който бе насочен към осмисляне на предизвикателствата, породени от нарастващото разнообразие на религиозните убеждения в днешна Европа.

Във фокуса на изследователския интерес бяха начините, по които се разглеждат религиозните различия и плурализма в страните, участващи в проекта, а също така дефицита и потенциала на различни практики и гледната точка на експертите. В него освен споменатите по-горе страни участваха още екипи от Белгия, Италия, Нидерландия и Турция. Един от съществените резултати от проекта бе и преиздаденият няколко пъти сборник, свързан с темата за религията в публичното пространство (Ferrari, S., Pastorelli, S. (Eds.) Religion in Public Space: A European Perspective (Cultural Diversity and Law in Association with Religare).

След като проучихте футбола мислила ли сте да се занимавате и с други спортове, традиционни за България?

Да, провокирали са интереса ми и други спортове, в които България има определено място на световната сцена като художествена гимнастика, вдигане на щанги, борба и др. В интерес на истината има български изследователи, които вече са разработвали аспекти и проблемни въпроси, свързани с тях в различни исторически периоди от развитието на страната ни.

Винаги съм смятала, че дори и проучвани и познати теми могат да бъдат предмет на анализ, на нов и различен поглед и тълкуване. Това е пътят, чрез който можем да изградим българска научна мрежа на хора, които имат интерес и влагат своят потенциал да изучават социалния потенциал на спорта. Колега преди няколко дни ми подхвърли, че интересна посока на изследване също така могат да бъдат самостоятелните спортни занимания по време на пандемия…

Предстои излизането на втората книжка за 2021 г. от списание „Българска етнология“ със статии, посветени на Етнологията на спорта, бихте ли ни разказала нещо повече за него?

С най-голямо удоволствие, работата по този брой ми беше изключително приятна и ползотворна. Тя отново потвърди моята увереност, че интердисциплинарният подход към спорта е подходящ да натрупа познания по темата в социален контекст. Също така терените и методите могат да бъдат много разнообразни и доказват своята продуктивност.

Ще открехна леко завесата, за да запозная вашите читатели с някои от темите, които могат да намерят в предстоящия брой на „Българска етнология“. Работата на немските колеги Юлиане Мюлер, Кристиян Унгруе и Кристиян Петер Оемихен детайлно разглежда постепенното преодоляване на периферната позиция на изследванията на спорта в рамките на етнологията. Авторите проследяват как днес те стават от съществено значение за анализирането на съвременните социални, културни и политически феномени. Таня Матанова от ИЕФЕМ към БАН, използвайки онлайн етнографията, разглежда всекидневието на спортните гимнастички преди олимпийските игри от 2020 г. в Токио, представено през интернет медии.

Ива Кюркчиева (вляво).

Ива Кюркчиева (вляво).

Допълнителен теоретичен проблем добавя фактът, че тя го проследява и в ситуация на пандемия. Статията на Виолета Коцева от СУ „Св. Климент Охридски“ е посветена на връзката между идентичността и традицията в процеса на изобретяване на българско бойно изкуство. Евлоги Станчев от ИБЦТ към БАН предлага един цялостен анализ на футболните хулигани като очертава основните спецификите на българския модел в по-общия проблем на футболното фенство.

В своята статия Боряна Ангелова-Игова от НСА разглежда успеха в спорта като натрупан символен капитал, който обединява общностите и легитимира символна власт в националните държави. Според нея политическият успех е доминиращ над постигнатия спортен успех особено в страните с тоталитарно управление, където върху играта рефлектира структурата на политическата система и тя се превръща в своеобразно продължение на държавата.

Авторката тълкува тези въпроси и в своята книга, а утвърждаването на философията на спорта като съществена дисциплина в социалните изследвания тя е приела за своя мисия. Теодор Борисов от ИИИ към БАН предлага любопитна трактовка на спорта и национализма в страните от бивша Югославия в периода от края на югославския период до първите десетилетия на ХХI в.

Един антропологичен прочит на спорта дава и изследването на Светослава Манчева от ПУ „Паисий Хилендарски“, която представя различни образи на детството през призмата на пространствата за спорт и по-конкретно на уличния фитнес. Анонсирането на новата книжка на списанието се надявам да предизвика вниманието и да бъде разгърната от повече хора в началото на месец юни.

И ще завърша със свои размисли, провокирани от един коментар във фейсбук. Под обявата за моята встъпителна лекция като доцент непознат за мен човек бе публикувал мнението си с обезценяващ привкус: „…ама тук кипи наистина един безсмислен труд…“. Безспорно е, че в сферата на науката не виждаме бърз ефект и незабавна резултатност.

Моите занимания близо 25 години в различни направления на изследователската и приложна работа в полето на етнологията обаче ме убедиха, че натрупванията в сферата на науката имат своя смисъл за нашето настояще и бъдеще. Бих си позволила да кажа, че има много млади хора, които не са обезверени, а напротив – изкушени от науката и разбират значението на думите: „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!“

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!