ПЛИКОВЕТЕ

plikovete

Автор: Ангел Иванов


А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.

Лука 3:13-14

Аз съм крайно беден. Според Световната банка прагът на крайната бедност е 1.9$ на ден. В отворената ми длан тихо лежат понамачкана двулевка, монета от 20 стотинки, две от 10 и една от 5. Посягам с магнитната карта в другата ръка и отварям стъклената врата на офиса. Посреща ме клиничното бяло, големите плазми на стената, сексисекретарката и нелепата коледна украса. Клонки и топки, джуджета и гирлянди …

Чакаме пликовете.

Бачкам в престижна компания. Взимам добри пари на фона на минималната работна заплата в страната и умиращите от недохранване хора по света, но всъщност много по-малко, отколкото заслужавам. Отколкото трябва да бъде.

Кинтите все не ми стигат. Постоянно пътувам, прекарвам дълги нощи по баровете на вселената, купувам си по интернет клечки за уши и космически кораби и … кинтите все не ми стигат.

Сега за пореден път си мисля, че на почти 30 Персоналният ми Пънк трябва най-накрая да умре. Освен всичко, Пънкът е гордост и его. На теб да ти е хубаво, а другите – кучета ги яли.

Пликовете са бели като стените. Виждам ги как се сипят над главите ни като красив сняг. Взимам един и го отърквам в носа си. Нежно грапав е. Вдишвам вътрешностите му. Гледам през прозирната му повърхност…

Деликатни дни са. Преди заплата. Умирам всеки месец по това време. Джобовете вият без глас като животните в “Герника” на Пикасо. Стоя си в просторния кабинет с вдигнати крака на бюрото и се преструвам, че работя нещо важно, замислен пред екрана, като Микеланджело пред безформения блок мрамор. Класика отвсякъде.

Малко преди 5 сексисекретарката минава по стаите и ни кани на Коледното парти в залата за събрания. Посрещат ни плата с разнообразни хапки. Бутилки, строени като палави войничета. Всички чакаме пликовете.

Коледно парти или с други думи – пиячка на аванта, която трябва да ти припомни, че  ръководството се грижи за теб и иска да си щастлив, особено по празниците. И да не забравяш, че си страшно самотен пич, който има само работата си. Ето, ще се наливаш с колегите до късна доба и ще се прибереш в малкия апартамент в Манастирски ливади с киселини в стомаха и вече налазваща, но отложена и този път, депресия.

Пия квалитетно уиски с 2 и 50 в джоба. Това е целият ми живот. Но моля ви, дайте по-скоро пликовете, по дяволите …

По Коледа наистина стават чудеса. Особено в офиса. Пиян, вече харесваш хората тук. Танцуваш с иначе дразнещата колежка от маркетинга; лицемерно хвалиш работата на дизайнерите; дори шляпваш сексисекретарката по задника и бъркаш тъповатия й поглед с тайнствен.

Шефът разбира се го няма. Всяка година преди празниците отлита за топлите страни. С парите, които ние му изкарваме. Но поне досега оставяше пликове за всички?! От остатъците храна – клечки, маслини и петифури – с треперещи ръце вече съм измайсторил негова вуду кукла.

И тогава – пликовете! Неназовано суетене започва да се прокрадва по кьошетата и кашетата. Асистентката на шефа ги е приготвила! Е, те не са за всички, а за всички добри в работата си. Аз съм от тях! Аз съм добър служител, раболепен чарк и заслужавам …

Да получа коледен бонус.

Нещо, което не е задължително компанията да дава, но точно заради това е задължително.

Още веднъж светът е спасен! Асистентката потайно-парадно ни вика един по един в кабинета си и ни връчва по пощенски плик със съответно име на него. В миг на странна яснота си давам сметка, че пари в пликове, прибрани във вътрешни джобове, е почти толкова деветдесетарско, пошло и цинично, колкото музиката, която звучи оттатък.

Но как именно да ни ги дадат! Защото да получиш пари, още повече бонуси, е някак срамно, незаслужено, снизходително…

Става ми мило и мъчно за шефа. Вероятно бях несправедливо суров към него преди малко в мислите и разговорите. Освен пънкар и примерен работник, аз съм вярващ човек, християнин. Спомням си началото на Евангелието от Лука. Проповедта на Св. Йоан Предтеча, в която той зове народа – митари, военачалници, всякакви – да се покаят, защото Христос идва всеки момент. Кръстителят им казва да се задоволяват с малкото, да не злословят, да са ок със заплатите си …

Ще трябва да изповядам и това. Заедно с другото, че е пост, а аз съм пиян на тамагочи. И още хиляди неща.

Влизам в сумрачния си кабинет. Това е много личен акт. Отивам до прозореца. Навън Луната е огромна колкото Страданието и Надеждата. Държа плика в ръцете си като свещен апокриф. Хищно го разкъсвам и вадя съдържанието му …

Билет за Националната лотария.

В несвяст излизам в коридора. Срещам объркани погледи на оцелели от самолетна катастрофа. Бързам да си налея едно голямо. Ще бъде дълга зима.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Едно мнение за “ПЛИКОВЕТЕ

Коментарите са затворени.