Автор: Михаела Александрова

Хаосът сам по себе си

От вавилонския мит за сътворението[i], през египетската, древногръцката и римската митологии, до най-влиятелните философски и религиозни течения – идеята за хаоса се открива като рефрен на човешкия опит да разбере света.[ii] В дестилиран вид, хаосът може да се разглежда като: непознатото, неизвестното, първичното, празното, безформеното, непредвидимото; мрак и бездна, носител на източниците на живота, но не и на самия живот. Символно хаосът често се свързва с вода (океан), дракон (змей), нощ, женската енергия. През призмата на подобни символи (намиращи място не само в митове и религии, но и в приказки, поговорки, песни и други народни традиции) в продължение на хиляди години човек предава на човека „пътна карта“ за навигиране през живота. Влиянието на тези мисловни рамки ни е дълбоко вкоренено на психологическо ниво.

При все това, в някои аспекти и етапи от развитието на човешката и научна мисъл, проличава склонност към игнориране силите на хаоса. След публикуването на „Произход на видовете“ от Чарлз Дарвин, западната наука има тенденцията да разглежда организмите като частици материя, които отговарят на предвидими правила. Този т.нар. редукционистки подход в науката допуска, че не съществуват присъщо неизвестни факти. Тоест – всичко в природата, в крайна сметка, може да бъде разбрано и обяснено научно.[iii] Реалността се разглежда като линейна и, следователно, предвидима. Подобен подход приема неизвестното като управляемо и снема короната му на безгранична сила.

И така, докато в края на XIX век и началото на ХХ век на сцената се появява Анри Поанкаре.[iv] Ученият бива считан за „дядото“ на теорията на хаоса. Поанкаре първоначално демонстрира, че простите системи могат да имат толкова сложно поведение, че то не може да се определи като предвидимо. С това той „хвърля ръкавицата“ на логиката на Нютон[v] и отваря вратата за ново разбиране на вселената. Впоследствие, през 60-те и 70-те години на ХХ век, моделът на хаоса придобива популярност с инцидентното откриване на нелинейния феномен от метеоролога Едуард Лоренц. В опита си да създаде математически модел за изготвяне на дългосрочни прогнози за времето, Лоренц открива, че допускането дори на минимална промяна на параметрите в симулацията води до огромна разлика в крайния резултат. Това наблюдение придобива популярното название „ефект на пеперудата“ – дори малък размах на криле на пеперуда в единия край на света,  може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо.[vi] (Или ако се направи аналогия с пандемията през 2020 г. – дори малко меню с недопечен прилеп, може да промени развитието и траекторията на милиарди животи.)[vii]

Впоследствие, теорията на хаоса получава подкрепа и от откритията на химика Илия Пригожин. През 1977 г. той получава Нобелова награда за изследванията си, свързани с нелинейността на отворените системи. Трудовете му допълнително пренасочват вниманието от класическата научна парадигма за стабилност, ред и равновесие към тази на хаоса, нестабилността, нелинейните връзки.[viii] Реалността на хаоса и непредвидимото е призната и на политическо ниво. Известен става изразът на министъра на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд относно „неизвестните неизвестни“. Както отбелязва той – има неща, които знаем, че знаем; такива, които знаем, че не знаем; но и такива, които не знаем, че не знаем.[ix] Именно последната категория е най-голямото предизвикателство при вземането на външнополитически решения.

Статистикът, анализатор на риска и бивш търговец на борсата Насим Талеб придобива световна популярност като нарича подобни събития „черен лебед“. Идеята е, че може да си видял 1000 бели лебеди, което да те е убедило, че тази птица е само бяла (предвидимост, ред), а е нужен само един черен лебед, за да срине устойчивото ти мнение. Талеб дава пример и с пуйката – в нейния свят човекът е източникът на грижа и храна (предвидимост, ред). Докато не дойде Денят на благодарността. (За българските ширини по-удачно би било примерът да се трансформира с живота на прасето и кончината му на Коледа). Така, според Талеб, развитието – на отделните единици, системите, живота като цяло – не е следствие на линеен и предвидим процес. Напротив – на неочаквани „скокове“ на събития, дошли от непознатото и неизвестното.[x] Въпросът е, че редът и контролът над събитията и живота са, ако не илюзия, то най-малкото нетрайна и неабсолютна категория.

В личния си и социален свят всеки от нас се е сблъсквал с проявления на хаоса. От предателство на близък човек, през неочаквани здравословни проблеми, до социални, политически и икономически кризи – възникването на подобни събития първоначално ни запраща в бездната на хаоса. (Разбира се, човек може да бъде изкаран от познатия си ред и от неочаквано хубави събития. Тогава също се изисква внимателно управление на собственото поведение. От психологическа гледна точка – никоя крайност не се оценява положително – нито прекалената драматизация, нито прекалената еуфория.) 2020 беше година щедра на предизвикателства с корен в неизвестното. Голяма част от тях все още са активни, раждат се и нови. Добър повод да си припомним, че хаосът е неизбежен спътник на живота. И още по-добра възможност да потърсим в себе си „пътната карта“ за навигация през него.

Хаосът и ние

Преди да кажем каквото и да е, обаче, е нужно да направим следното уточнение. Въпреки, на практика, неизчерпаемите източници на хаос – бихме могли условно да ги поставим в две големи категории:

  • С външен източник (хаос с корен извън нас);
  • С вътрешен източник (хаос с корен в нас).

Категориите са условни, поради това, че подлежат на отколешния дебат дали въобще има „нещо в нас от нас“ или всичко е с външен произход и т.н.[xi] Тук целта не е да даваме отговор на този въпрос и излишно да изчерпваме понятията. А да прокараме една полезна граница. Планът за действие зависи от това дали хаосът се поражда от външно за нас събитие, или от процеси вътре в нас. Колкото повече източникът е външен, толкова повече можем да се опитаме да разчитаме на личните си устойчивост и потенциал за справяне със ситуацията. Обратно, при вътрешни причини за хаоса следва да се осмелим да потърсим помощ.

Подобно разграничение е наистина важно. В някои случаи човек просто няма как да „се стегне“ и да се справи с дадено предизвикателство. Възможно е да са налице различни хормонални или неврофизиологични проблеми, неподлежащи на съзнателен контрол. Вследствие на това може да се изкриви рамката за възприемане на света – всичко да изглежда безсмислено, хаотично, пораждащо напрежение, мрачно. Намирането на компетентна външна помощ може да се окаже единственото решение в такъв сценарий.

От друга страна, не бива да се подценява ролята на обстоятелствата. Понякога на сравнително балансиран човек просто може да се насъбере много – чисто като поредица от неочаквани и разтърсващи събития. В такъв случай би било погрешно да се избързва със слагането на различни етикети за психологическото му здраве.  Напротив, именно тогава човек може да мобилизира собствените си сили и да приложи различни стратегии за справяне с хаоса. Особено важна стъпка и поради това, че игнориран хаос в настоящето гарантира подсилване ефектите на бъдещ хаос.[xii]

Хаосът – „екипировка и наръчник“

Приемане

Хаосът ни извежда от руслото, в което организираме живота си. Предизвиква схващанията ни за реалността и как сме сглобили „парченцата“ ѝ. Това може да ни накара да се съмняваме в цялостната йерархия на убежденията ни. Например – изведнъж разбираш, че дългогодишният ти партньор ти изневерява. Бум – това дава началото на лавина от съмнения в уж познатия до сега ред: познавал ли си достатъчно добре човека до теб; познавал ли си добре самия себе си; реалност ли са били ценностите, на които си мислел, че се основава връзката ви; кое от нещата, които сте изградили съвместно е истинско и кое плод на заблуди; можеш ли все още да вярваш на него/нея; можеш ли да вярваш на когото и да е, включително и на себе си.[xiii] Честито.

Аналогичен е и случаят с голяма част от предизвикателствата на колективно ниво през 2020 г. Един ден смяташ, че имаш работа, ще си плащаш кредитите, ще ходиш на сватба, ще се събираш с приятели, ще пътуваш, ще прегръщаш и целуваш близките си хора; на следващия ден – бум. Промяната може да засегне не само нагласите за ежедневието ти и близко/средносрочните ти планове, тя може да разклати по-фундаментални разбирания, които си имал – за здравеопазването, обществото, правителството, дори – световния ред и накъде отива човечеството.

Така, когато хаосът настъпва, шок и отричане са нормалната първична защитна реакция. Когато толкова много „чука на вратата“, просто ни се иска да го игнорираме, дори ако то само́ започне да „нахлува“. От което следва и първата градивна стъпка, която бихме могли да предприемем в подобни условия – приемане. Преди да можеш да направиш каквото и да е по даден въпрос, трябва да можеш да го погледнеш в очите. Да признаеш съществуването му и да се опиташ да го опознаеш в максимална степен. Поради това приемането върви ръка за ръка със смелостта.

Според Карл Юнг човек не трябва да избягва или да се противопоставя на изживяването, а да „бъде с него“.[xiv] Идеята не е да се бориш срещу непознатото и да съхраниш себе си в същата версия, която си бил. А да допуснеш непознатото да те научи на нещо ново и да те подобри. Така, приемането води след себе си процес на адаптация и приспособяване. Добро начало, но след него идва голямо изпитание – фазата на преход. При нея старото и познатото е зад гърба ни, но градивният потенциал на новото все още не се е реализирал.[xv] Да видим какво би могло да бъде от полза тук.

Лична отговорност

След приемането и свързаните с него процеси, един от най-уместните въпроси, които бихме могли да си зададем е – какво, в рамките на личната ми отговорност, мога да направя? Подобен въпрос редуцира обхвата на несигурността. Причината е, че може да те освободи от грижата за това, което просто не зависи от теб. И насочва вниманието към всички стъпки, които можеш да направиш ти. Това, от своя страна, носи чувство за смисъл и цел. От тук може да се постави началото и на ефективната реорганизация на личността. В опита си да видиш каква би могла да бъде твоята полезна функция в създалата се ситуация, активираш потенциал от себе си, който вероятно е стоял неизползван. Без значение колко малки могат да ти се струват стъпките на личния ти принос към установяване на нов ред, самото им предприемане може да има неизмерим ефект – върху външния и вътрешния ти свят.

Какво можеш да направиш, за да подобриш поне малко собственото си положение? С какво би могъл да допринесеш поне малко за близките ти, защо не – по-широката ти общност и/или обществото като цяло? И да се съобразиш със запаса от собствени сили. Донякъде парадоксално – хаосът, който се свързва с тъмнината и неизвестното, може да се окаже основният източник на светлина в процеса на опознаване на самия себе си. Няма как да разбереш какво още можеш да предложиш на света, без да се осмелиш да погледнеш към непознатото в и извън себе си.

Истина

Така както слънчев лъч, преминал през лупа, увеличава многократно силата си, така и хаосът усилва ефекта на всичко, което преминава през него. Има значение дали казваш истината, или лъжеш и в нормални, предвидими условия, но в условия на хаос, ефектът от подобен избор се увеличава многократно. Да се върнем на двата основни примера до момента. В ситуация на предателство от любим човек, единственият път към „раждането“ на по-добрата версия на всяка замесена страна, е казването и възприемането на истината. Само чрез нея можеш да разбереш това, което ти е липсвало – не просто като информация, но и като познание за теб самия и за човека до теб. И, да, истината неслучайно боли. Тя е като огън – изгаря „старото“ в теб, за да може, като феникс, да се роди новото по-знаещо Аз.[xvi] Подобна метафора среща потвърждение и в невронауката. Убежденията, които имаме формират определени когнитивни връзки, чрез които свикваме да си обясняваме света. „Отказването“ от тях е труден процес, при който буквално трябва да създадеш нови връзки за ново начало.

И докато казването на истината може да спомогне за трансформирането на хаоса в ред, трупането на лъжи е един от сигурните генератори на хаос – и в личен, и в социален план. Лъжата е като моментно болкоуспокояващо срещу трудните аспекти на реалността, но с много и дългосрочни странични ефекти. По време на пандемията през изминалата година периодично се говореше за случаи на използване на Covid-19 за определени измами/манипулиране на информация – от различни страни, за различни цели. Вършенето на подобни измами или лъгането за това, че си чул за такива, увеличава вероятността за подсилване на хаоса. Ефектът е експоненциален. Не само на физическата зараза. Но и на лъжите. Само си помислете, ако 1000 души са чули, че някой е казал, че друг е направил „нещо си“ и, следователно „еди-си-какво“; и всеки 1 от тези 1000 го е разказал на още 10 и т.н[xvii]

Факт е, дори да искаме да казваме истината, невинаги можем да бъдем сигурни каква е тя. Което не отменя възможността да я търсим. Също така е факт, че на границата на съзнателното изричане на лъжа, знаем, че не се придържаме към истината. Изборът, който можем да направим преди прекрачването на границата, е отговорност, която можем да поемем.

Баланс

И накрая, хаосът не бива да бъде подценяван. Въпреки силата на човешкия потенциал, понякога хаосът може да бъде опустошителен. Всичко наведнъж е твърде много наведнъж. Поради това, независимо от мащаба на хаоса, във всеки един момент човек трябва да се старае да бъде „с единия крак“ в познатото, сигурното, реда.[xviii] Познатото може да бъде подкрепата на близък, на когото разчиташ; избор на среда, която носи сигурност; уповаването на тествани и устойчиви ценности; използването на умения, в които си уверен. Подобно на компас – едната ти стрелка трябва да е фиксирана в предвидимото, докато другата да следва ритъма на лутането в посоките. В крайна сметка, противоотровата срещу хаоса не е редът, а балансът между хаос и ред. Това е една и от основните интерпретации на теорията на хаоса в социалните науки – цикълът между ред и хаос е признакът за житейска трансформация.[xix] Без взаимодействие между двете няма развитие, а стагнация. Прекалено много ред води до тирания; прекалено много хаос – до морален релативизъм и анархия.

На символно ниво идеята за значимостта на баланса може да бъде открита в Ин и Ян. Този символ показва как две привидно противоположни сили, енергии и принципи  се допълват взаимно и преливат една в друга – хаос и ред; нощ и ден; женско и мъжко. И ако има място, към което да се отнесе човекът в този символ – то не е нито от едната, нито от другата страна, а линията по средата.[xx] И тук отново може да се обърнем към невронауката. Мозъкът ни е устроен да функционира на базата на този принцип за баланс. Дясното полукълбо може да се отнесе към Ин, тъй като се свързва с емоцията и творчеството, автоматичния и бърз мисловен процес. Лявото полукълбо може да се свърже с Ян, тъй като към него се отнася аналитичното и съзнателно мислене, концентрацията, правенето на избор.[xxi] Интегрираната човешка личност е постигащата баланс между двете рамки за възприемане на света.

Драконът, съкровището и ти (вместо обобщение)

Да се върнем, от където започнахме – някои от най-древните символи на хаоса. Повтарящ се мотив в много приказки от целия свят е този за дракона и героя, който го побеждава. Без да изпадаме в задълбочен архетипен анализ – какъвто безспорно би могъл да се направи – нека се фокусираме върху основното. Драконът (хаосът) обикновено застрашава селото (познатият ред, ограденото, защитеното, сигурното). Героят е този, който дръзва да излезе от селото и да се изправи срещу дракона. Като следствие – получава достъп до нещо ценно (в приказките символно представено като злато, съкровище, девица/принцеса), с което се връща в познатия ред (селото) и дава ново завъртане на развитието му. В този мотив виждаме как от най-древни времена хаосът се разглежда по амбивалентен начин – източник на заплаха, но и на възможност[xxii]; на разрушение, но и на ново начало; на непознатото, но и на извора на знанието. Правилният подход към хаоса помага да се почерпи от силата му. А изправянето пред изпитанията, на които може да те подложи, ти носи награда само́ по себе си – превръща те в герой. Защото всеки малък или голям хаос в живота, посрещнат със смирение, смелост, отговорност, истина и вътрешно равновесие, ще ти донесе своето съкровище, с което да се завърнеш при себе си.

–––––––––––––––––––––––––––

Михаела Александрова.

Михаела Александрова е доктор по Политология (международни отношения и външна политика). Има интереси в областта на: психология, философия, социология, антропология, конфликтология, митология, когнитивна наука, анализ и прогнозиране, литература, музика, танцово, театрално, филмово изкуство и др.

Има публикации в списание „Международни отношения“ и в научни сборници към ИК-УНСС; публикации и участие в проекти на Kinematograf.bg; автор е на собствен блог („Разковниче“) и влог („Шапка със звънчета/Cap’n’bells”).
–––––––––––––––––––––––––––

[i] Снимката към публикацията е свързана именно с „Енума Елиш“, вавилонския мит за сътворението. Представя релеф от храма Нинурта, изобразяващ битката между вавилонския бог Мардук и богинята-майка Тиамат (символ на хаоса). Източник на изображението: Wikipedia.

[ii] Повече за идеята за хаоса и нейни интерпретации, вж.: Peterson, J.P. Maps of meaning. The architecture of belief. New York, Routlegle, 1999.

[iii] Вж. Bussolari, C.J. and Goodell, J.A. Chaos theory as a model for life transitions counseling: nonlinear dynamics and life’s changes. Journal of counseling and development, Volume 87, 2009, p. 98.

[iv] Вж. Chaos Theory in Psychology. Достъпно на интернет адрес: https://study.com/academy/lesson/chaos-theory-in-psychology.html.

[v] Имат се предвид основните, които Нютон поставя на класическата механика, в която детерминизмът има водеща роля.

[vi] Вж. Bussolari, C.J. and Goodell, J.A. Chaos theory as a model for life transitions counseling: nonlinear dynamics and life’s changes. Journal of counseling and development, Volume 87, 2009, pp. 99-100.

[vii] Разбира се, шегата се основава просто на една от хипотезите за произхода на пандемията.

[viii] Ibid. p. 100

[ix] Вж. There are known knowns. Wikipedia, достъпно на интернет адрес: https://en.wikipedia.org/wiki/There_are_known_knowns.

[x] Вж. по-подробно: Талеб, Н. Черният лебед. С., Инфо Дар, 2011.

[xi] Разделението за източниците на хаоса е условно и поради това, че в „живия живот“ няма абсолютен вариант. Психологически се формираме от непрестанното взаимодействие между средата и нашите вътрешни предразположения. Просто понякога повече може да доминира влиянието на едното, а друг път – на другото.

[xii] На психологическо ниво това намира израз в комплексите. Те са плод на ситуации в миналото, с които не си се справил. Заживяват „свой живот“ в несъзнаваното ти и с „гравитацията си“ повлияват поведението ти.  Вж. Дако, П. Фантастичните победи на модерната психология. София, Колибри, 1995, с. 177-178.

[xiii] проф. Джордън Питърсън често дава подобен пример в своите лекции. Напр., вж.: Biblical Series VI: The Psychology of the Flood. You Tube, достъпно на интернет адрес: https://www.youtube.com/watch?v=wNjbasba-Qw

[xiv] Вж. Bussolari, C.J. and Goodell, J.A. Chaos theory as a model for life transitions counseling: nonlinear dynamics and life’s changes. Journal of counseling and development, Volume 87, 2009, p. 100.

[xv] Ibid. p. 103.

[xvi] Както казва Густав Климт: „Истината е като огън; да казваш истината значи да светиш и изгаряш.“ Вж. Gustav Klimt, Quotes. Достъпно на интернет адрес: https://www.goodreads.com/quotes/1452672-truth-is-like-fire-to-tell-the-truth-means-to

[xvii] Не бяха изключения и случаите в социалните мрежи, при които се наблюдаваше следното: в стремежа си да убедят останалите в мащаба на заплахата (в която те искрено вярват),  някои хора манипулираха информацията в постовете си в социалните мрежи, за да изглежда по-притеснителна. С подобен ход, обаче, по всяка вероятност те постигаха точно обратен на търсения ефект и отблъскваха още повече хора от идеята да приемат пандемията сериозно.

[xviii] Повече за този баланс, вж.: Jordan Peterson: YIN – YANG, Order and Chaos. You Tube. Достъпно на интернет адрес: https://www.youtube.com/watch?v=NWSI_u6Yzy4

[xix] Вж. Skar, P. Chaos and self-organization: Emergent patterns at critical life transitions. Journal of Analytical Psychology, 49, 2004, p. 253.

[xx] Вж.: Jordan Peterson: YIN – YANG, Order and Chaos. You Tube. Достъпно на интернет адрес: https://www.youtube.com/watch?v=NWSI_u6Yzy4

[xxi] Повече за спецификите на т.нар. Система 1 и Система 2, вж.: Канеман, Д. Мисленето. С., Изток-Запад, 2012.

[xxii] Вероятно неслучайно китайският символ за криза означава едновременно „опасност“, но и „възможност“. Вж. Crisis. Wikipedia, достъпно на интернет адрес: https://en.wikipedia.org/wiki/Crisis.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете КлинКлин в Patreon!