От Айн Маркс

„МузиКЛИНика“ е скромно пространство за ритми в рамките на Клин/Клин. В него най-вече ще ви сглабяме по някой плейлист, който да придружава делничното безпокойство и самосъжаление, петъчно-съботното нацокване и неделния махмурлук.  Носталгия, трендсетинг, любов.

***Следвайте МузиКЛИНика в Спотифай***

Тази есен британският Феномен (защото ще продължаваме да превеждаме имената на групи и песни, да се свети Данчо Стълбицата) изкараха нов албум, а тупаници като „We Live Forever“ със сигурност ще захранят концертите им с нови и забравени стари емоции.

Тук няма да обърнем внимание на „No Tourists“, а ще организираме алтернативна туристическа обиколка на предишното им творчество. Нека си го кажем направо – Бог Лиъм Хаулет е най-близкото до Битълс, което имаме днес. Музиката му свърза няколко поколения, зачита се наравно култово от поне няколко значими субкултури, от деведесетарски анархисти до крема-лате-хипстъри, кара малки момичета да крещят и вече е класика за семейни хора.

Преди това в Музиклиника: Маймунски танци

Когато си толкова голям се сблъскваш с проблем, който обикновените култови групи нямат – правиш велики неща, които остават на прекалено заден план. Ето няколко такива на The Prodigy:

Златото „Memphis Bells“ се крие в сигурно най-хуления албум на групата – „Always outnumbered, never outgunned“. Не е лесно да последваш „The Fat of the Land“, 7 години по-късно, с доста променен звук, когато вече си прекалено известен и всички искат още от същото. Ще се спрем на това и по-надолу. Иначе на тая песен можем да изпием 100 кила ракия.

Много е сериозен проблемът с потенциални класики в Music for the Jilted Generation и The Fat of the Land. Тези албуми така или иначе са пълни с песни, които лека-полека започват да се слушат по сватби вместо Бони-М. Сред тях несправедливо не е Skylined. Черпим ви с нейно изпълнение в някаква гръцка пещера.

Маймунски танци винаги предизвиква друго такова парче от златната им епоха – Funky Shit. На тоя концерт Тереза Мей вероятно се е научила да танцува.

Още в Музиклиника: Трябва ни нова музика за протести

Нищо не е по-несправедливо от първоначалното отношение към тази песен. Не е ясно какво точно са очаквали хората след 4 години мълчание, но вероятно всичко щеше да се приеме зле. А реално зле е приета ей такава песен, с ей такова видео, ебати.

The Day is My Enemy, Invaders Must Die, а сега и No Tourists са обект на сигурно най-противния вид критика, присъщ на говора след 2010 – Meh. За разширяващ се брой хора разширяващ се брой неща са „Meh.“ Пренасищането на рецепторите с „от всичко по много“ заплашва цивилизацията. Спешно е да се върнем към безинтернетна диктатура, за да спасим вкусовете.

Още звук:

Нови тави (но не с тиквеник)
Най-великите рок и метъл кавъри
Фарук от друга планета
Соцдискотека!