От Калин БОЯНОВ

През октомври 1949 г., едва няколко месеца след като Джордж Оруел е издал своя шедьовър – емблематичната антиутопия „1984“, той получава очарователно писмо от своя колега Олдъс Хъксли. Именно Хъксли е човекът, който 17 години по-рано описва своята кошмарна визия за бъдещото общество под заглавието „Прекрасният нов свят“ (Brave New World). Започващо като похвално, това писмо постепенно се превръща в деликатно сравнение между двете произведения и обяснява защо според Хъксли неговата, макар и по-ранна творба, ще се окаже по-реалистично предсказание.

Ако Оруел успя да предвиди безпрецедентните нива на цензура и информационни ограничения, които системата наложи над обществото през XX в., то Хъксли прозря по-страшната перспектива,а именно липсата на потребност от свобода на информацията и интелектуалните самоограничения, които хората през XXI в. волно или неволно прегърнаха в условията на изобилен достъп до всякаква информация. В този смисъл

Оруел се оказа по-голям хуманист от Хъксли.

Последният допусна, че човекът има иманентно заложен рефлекс към оскотяване, който подходящата среда може да възбуди, докато Оруел отдаде покварата у обществото и бруталното потъпкване на човешкото по-скоро на външните фактори, които една тоталитарна система може да предложи. В „1984” хората са възпрепятствани от достъп до знанията и информацията, която имат нужда да получат, докато в „Прекрсаният нов свят” хората вече са се отказали от тази информация за сметка на развлечението. Това, което забраната, репресиите и следенето от страна на правителството имат за цел в „1984”, е постигнато по много по-елегантен, безболезнен, а в крайна сметка и по-ефективен начин в

„Прекрасният нов свят”  – чрез интензивно облъчване на масите с развлекателен, забавен и дори клюкарски медиен и комуникационен поток,

който отклонява вниманието им от съществените политически въпроси и пресушава желанието за истинско знание. За това говори и самият Олдъс Хъксли в своята кореспонденция с Оруел, публикувана в сайта Letters of Note.

В известен смисъл, творбата на Хъксли може да се разгледа като по-късен, по-зрял етап на една и съща перспектива. Неговата антиутопия е по-завършена.

6812830962_1f5f8cc526_o

Любопитен факт е, че през 1917 г., доста преди да напише това писмо, Олдъс Хъксли преподавал за кратко френски на Оруел в Итън. Снимка: Letters of Note

 

Райтууд, Калифорния

21 октомври, 1949

Скъпи Г-н Оруел,

Много мило от ваша страна, че сте казали на издателите си да ми изпратят копие от книгата ви. Тя пристигна точно когато се бях захванал с една работа, която изискваше много четене и консултиране на допълнителни справки; а и откакто моето окаяно зрение ме принуждава да разпределям своите дажби четене според възможностите си, трябваше да чакам доста дълго преди да започна „1984“.

Съгласявайки се с всичко написано от критиците за вашата книга, едва ли трябва да ви казвам още веднъж колко добра и колко истински важна е тази книга. Може ли вместо това да кажа нещо за основното, с което се занимава твоята книга – крайната революция? Първите наченки на философията на крайната революция – революция, която се простира над политиката и икономиката и която всъщност се стреми към тотален преврат в психологията и физиологията на индивида – трябва да се търсят при Маркиз дьо Сад, който е считал себе си за приемник, за последовател на Робеспиер и Бабьоф. Философията на управляващото малцинство в „1984“ е чист садизъм, който е доведен до своя логичен завършек, отивайки отвъд секса и отричайки го същевременно. Дали на практика политиката на „ботуш-върху-лицето“ може да продължи безкрай изглежда по-скоро съмнително. Моето лично виждане е, че управляващата олигархия ще намери по-малко трудни и по-икономични начини за управление и за удовлетворение на своята похот към властта, и тези начини ще се доближават [значително] до онези, които съм описал аз в „Прекрасният нов свят“. Наскоро имах повод да погледна към историята на животинския магнетизъм и хипнотизъм и бях поразен от начина, по който в продължение на 150 години светът е отказвал да вземе насериозно знанията, добити чрез откритията на Месмер, Брейд, Есдейл и останалите [учечни в сферата на животинския магнетизъм].

Снимка: Letters of Note

Снимка: Letters of Note

Очасти заради доминиращия материализъм, отчасти заради прекалено уважение и почтеност, философите и учените на XIX в. не бяха склонни да изследват по-необичайните психологически явления в практическа услуга на работещите хора, като политици, войници и полицаи, което можеше да намери реално приложение в управлението. Благодарение на доброволното невежество на предците ни, идването на крайната революция беше отложено с 5-6 поколения. Друга щастлива случайност беше неумението на Фройд да хипнотизира и съответно неговото несъгласие с хипнотизма. Това отложи масовото приложение на хипнотизма в психиатрията с поне 40 години. Днес обаче психоанализата е комбинирана с хипнозата; а хипнозата вече е лесна и се простира неограничено благодарение на употребата на барбитурите, които докарват до хипноидно и податливо към внушение състояние дори при най-непокорните пациенти.
Вярвам, че в рамките на следващото поколение световните властници ще открият,

че третирането на хората като деца и наркохипнозата са много по-ефикасни инструменти за управление от клубовете и затворите,

както и че жаждата за власт може да бъде задоволена също толкова ефективно, като се внушава на хората да обичат своето робство, колкото ефективно се получава и чрез насилственото им подчинение. С други думи, аз имам чувството, че кошмарът от „1984“ е обречен да мутира до кошмар, в който светът обаче прилича много повече на онова, което аз си представях в „Прекрасният нов свят“. Промяната ще настъппи в резултат на осъзната нужда от повече ефикасност. Междувременно, разбира се, може да се случи голяма биологична или ядрена война и в този случай ще ни се наложи да си представим кошмари от друг и трудно въобразим характер.

Благодаря ти още веднъж за книгата

Искрено твой,

Олдъс Хъксли

(Source: Letters of Aldous Huxley; Image: George Orwell (via) & Aldous Huxley (via).)

Източник: Letters of Note