Копи/Пейст – Изборът между Льо Пен и Макрон е фалшив

Протестен плакат във Франция - "Нито банкер, нито расист"

Да, Льо Пен е заплаха, но сляпата подкрепа за Макрон е захранване на същия неолиберален модел, който поражда самия проблем с популизма.
Славой Жижек за Индипендънт
Превод: Констанин Мравов, Калин Боянов

Публикувана на: 06.05.2017 @ 19:37


 

Заглавието на коментар, появил се в „Гардиън“, британският глас на анти-Асандж-про-Хилъри-либералното ляво, казва всичко: „Льо Пен е крайнодесен ревизионист на Холокоста. Макрон не е. Труден избор?

Както може да се предположи, текстът започва така: „Да си инвестиционен банкер аналогично ли е на това да си ревизионист на Холокоста? Неолиберализмът наравно ли е с неофашизма?“.

Това е най-лошата форма на либерално изнудване: човек трябва да подкрепя Макрон безусловно. Няма значение, че е неолиберален центрист, а само че се изправя срещу Льо Пен.

Старата история на Хилъри срещу Тръмп – пред лицето на фашистката заплаха, всички трябва да се обединим под знамето й (и удобно да забравим бруталните й маневри срещу Сандърс, които спомогнаха за загубата на изборите).

Позволено ли ни е поне да повдигнем въпроса: да, Макрон е проевропеец, но коя Европа олицетворява? Същата тази, чийто провал храни популизма на Льо Пен. Европа, която е единодушна в услуга на неолиберализма.

Това е трудното в случая. Да, Льо Пен е заплаха, но ако дадем цялата подкрепа на Макрон, не се ли озоваваме в порочен кръг, в който се борим със следствието, като подкрепяме причината за него?

Това ми напомня за един разхлабителен шоколад, който се продава в САЩ. Той е рекламиран с парадоксален лозунг: „Имате ли запек? Яжте повече от този шоколад!“

С други думи, яжте същото нещо, което причинява запека, за да се излекувате от него. В този смисъл, кандидатурата на Макрон е разхлабителен шоколад.

Медиите ни представят двамата кандидати на втори тур във френските избори като привърженици на две противоположни виждания за Франция – независимият центрист срещу крайнодесния расист.

Добре, но съдържа ли се избор тук?

Льо Пен предлага феминизирана/омекотена версия на бруталния анти-имигрантски популизъм (на баща й), а Макрон предлага неолиберализъм с човешко лице. Неговият имидж също е леко феминизиран (заради майчинската роля на жена му).

Бащата го няма, тук е женствеността. Но каква женственост?

Графити портрет на Марин Льо Пен
Снимка: thierry ehrmann @ Flickr

Както отбелязва Ален Бадиу, в днешната идеологическа вселена, мъжете са първосигнални непораснали бунтовници, а жените са твърди, зрели, сериозни, за върховенство на закона и склонни да наказват.

Властващата идеология не призовава жените да бъдат подчинени, напротив. От тях се очаква, дори се настоява да бъдат съдии, администратори, министри, изпълнителни директори, учители, полицаи и войници.

Издига се нов образ на женствеността: студен, конкурентен агент на властта, прелъстителен и манипулативен, потвърждаващ парадокса, че „в условията на капитализма жените могат повече от мъжете“ (Бадиу).

Това по никакъв начин не превръща жените като цяло в будещи подозрение агенти на капитализма. Просто е сигнал, че

съвременният капитализъм е изобретил собствен идеал за жена, който означава студена административна сила с човешко лице.

И двамата кандидати се представят за антисистемни – Льо Пен по очевидния популистки начин, а Макрон по по-интересен. Той е аутсайдер от съществуващите политически партии, но точно като такъв се бори за запазване на системата в сегашния й вид – безразлична към установените политически алтернативи.

Льо Пен съдържа разпознаваема политическа страст – антагонизма „Ние срещу Тях“ (второто са имигрантите и непатриотичните финансови елити). Макрон е за аполитична всеобхватна толерантност.

Често чуваме, че политиката на Льо Пен се подсилва от страха (страха от имигрантите, от анонимните международни финансови институции), но не се ли отнася същото и за Макрон? Той завърши първи, защото гласоподавателите се страхуваха от Льо Пен и по този начин кръгът се затвори – и двамата са кандидати на страха.

Истинският залог в този вот става видим, когато го разположим в неговия  по-широк исторически контекст. В Западна и Източна Европа се наблюдават признаци на дългосрочно пренареждане на политическото пространство. Съвсем доскоро то беше доминирано от две големи политически партии, които изразяваха масовите настроения в електоралното тяло – десни (християн-демократи, консерватори, народни партии) и леви (социалисти, социал-демократи), заедно с по-малки партии, представляващи по-тесен електорат като Зелените или Неофашистите.

Днес набира сила нова партия, защитник на глобалния капитализъм като цяло, условно толерираща абортите, правата на гейовете, религиозните и етнически малцинства и т.н. Контрапунктът на тази партия е все по-силното антиимигрантско популистко движение, което добива откровени расистки и неофашистки измерения в своите крайни варианти.

Показателен пример в този случай е Полша: след изчезването на бившите комунисти основните партии там са „антиидеологическата” либерална центристка партия на бившия министър-председател Доналд Туск  и консервативната християнска партия на братята Качински.

Залогът пред радикалния център* днес е следният: коя от тези две основни партии (консерватори и либерали) ще успее да представи себе си като олицетворяваща „постидеологическата неполитика”, докато другата бъде маргинализирана до „все още застинала в старите идеологически спектри”? В началото на 90-те консерваторските партии се справяха по-добре с тази задача, но по-късно левите либерали сякаш взеха предимство.

Портрет на Еманюел Макрон
„Макрон – една визия“ Автор: Frédéric Glorieux @ Flickr

Макрон е именно най-актуалното лице на чистия радикален център.

Така стигнахме до дъното в нашето политическо житие: псевдоизборът, ако въобще някога е имало истински такъв. Да, победата на Льо Пен би донесла опасни перспективи, но онова, от което аз се страхувам не по-малко е успокоението, което ще последва след триумфа на Макрон: въздишки на облекчение отвсякъде, „Слава Богу, опасността остана далеч”, „Европа и нашата демокрация са спасени, така че спокойно може да се върнем обратно към нашия либерално-капиталистически сън”.

Мрачната перспектива, пред която стоим, е на всеки четири години да изпадаме в паника, изплашени от някаква си неофашистка опасност и по този начин да бъдем изнудвани да даваме гласа си за „цивилизования” кандидат в безсмислени избори, лишени от всякаква позитивна визия.

Точно затова паникьосаните либерали, които ни убеждават да се въздържаме от всякаква критика по отношение на Макрон, грешат много сериозно: точно сега е моментът да изобличим неговото съучастничество за наличието на криза в системата. След победата му ще бъде твърде късно и тази задача ще загуби своята навременност във вълната от самодоволството.

В тази безнадеждна ситуация, изправени пред фалшив избор, единственото, което ни остава, е да съберем кураж и просто да не гласуваме. Да се въздържим и да започнем да мислим.

Клишето „стига приказки, време е да действаме” е дълбоко заблуждаващо – напротив, сега трябва да направим точно обратното. Да спрем с натиска, че непременно трябва да направим нещо и да поговорим сериозно, тоест да помислим.

И тук аз имам предвид, че трябва да престанем с това постоянно самодоволно повтаряне от страна на крайно левите, че всички избори, които ни се предлагат, са фалшиви  и само възродена радикална левица може да ни спаси –да, донякъде може и да е така, но защо тогава тази левица не се появява?

Каква нова визия може да предложи лявото, така че то да бъде достатъчно силно, че да мобилизира хората? Никога не бива да забравяме, че основната причина да стигнем до порочния кръг на избор между Льо Пен  и Макрон, е изчезването на жизнена лява алтернатива.

Бележка: В съвременната политическа теория под „радикален център” се разбира тенденцията към търсене на нов синтез между ценности на класическите „ляво” и „дясно”, характеризиращ се с акцент върху прагматизма за сметка на идеализма и комбинация на идеи от двата края на политическия спектър, съобразно съвременните изисквания и постижения на социалната среда.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *