В дълбок разговор за технологията и властта, авторът и историкът Ювал Ноа Харари обяснява важната разлика между фашизма и национализма – и това, което консолидирането на нашите данни означава за бъдещето на демокрацията. Презентирайки чрез холограма на живо от Тел Авив, Харари предупреждава, че най-голямата опасност, пред която сега е изправена либералната демокрация, е, че революцията в информационните технологии ще направи диктатурите по-ефективни и способни да контролират. „Враговете на либералната демокрация прогонват нашите страх, омраза и суетност, а след това използват тези чувства, за да поляризират и унищожават“, казва Харари. „Отговорността на всички нас е да опознаем нашите слабости и да се уверим, че те не стават оръжия“. (Следвано от кратък разговор с куратора на TED Крис Андерсън)

 

Източник: TED – български превод от Николай МИХАЙЛОВ

Редакция: Стела МИХАЙЛОВА

Публикувана на: 14/08/2018@10:51 

Здравейте всички,

Забавно е, защото бях написал, че хората ще станем дигитални, но не вярвах, че ще стане толкова бързо или че ще се случи на мен. Но ето, че съм тук, като дигитален аватар, а ето ви и вас, така че нека започнем. И нека започнем с въпрос. Колко фашиста има в публиката днес? (Смях)

Ами, малко е трудно да се каже, защото сме забравили какво е фашизмът. Хората днес използват термина „фашист“ като някаква обща обида. Но те бъркат фашизма с национализма. Така че, нека да отделим няколко минути, да изясним какво всъщност е фашизмът, и как се различава от национализма.
Леките форми на национализма са едни от най-благосклонните творения на човека. Нациите са общности от милиони хора, които всъщност не се познават.

Например, аз не познавам осем милиона хора, с които споделяме еврейско гражданство. Но благодарение на национализма, ние всички можем да се грижим един за друг и да си сътрудничим ефективно. Това е много добре. Някои хора, като например Джон Ленън, си представят, че без национализъм, светът ще бъде мирно място. Но е много по-вероятно, че без национализма, ние бихме живели в племенен хаос. Ако погледнете днес най-преуспяващите и мирни страни в света, страни като Щвеция, Швейцария и Япония, ще видите, че всички те имат много силно чувство за принадлежност към нацията си. В контраст, страни, които нямат много силно такова учвство, като Конго, Сомалия или Афганистан, са по-скоро бедни и пълни с насилие.

Четете още: Автоматизирай това! „Безполезната класа“ и други сценарии на технологичната революция

Какво е фашизмът и как се различава от национализма? Ами, национализмът ми казва, че моята нация е уникална, и че аз имам специални задължения към нея. Фашизмът, от друга страна, ми казва, че нацията ми е върховна, и че аз имам изключителни задължения към нея. Нямам нужда да се грижа за който и да било, освен моята нация. Обикновенно, разбира се, хората имат много личности и вярност към различни групи. Например, аз мога да съм добър патриот, верен към страната си, и в същото време, да съм верен на семейството ми, към квартала ми, моята професия, и човечеството като цяло, истината и красотата. Разбира се, когато имам различни личности и вярност, това понякога поражда конфликти и усложнения. Но, всъщност, кой ви е казвал, че животът е лесен? Животът е труден. Оправяйте се.

Yuval Noah Harari TED talk

Yuval Noah Harari TED talk/ Източник: Flickr

Фашизмът се случва, когато хората се опитват да игнорират усложненията и да направят живота си много лесен. Фашизмът отрича всички личности освен националната личност и настоява, че имам задължения само към нацията си. Ако нацията ми настоява да пожертвам семейството си, тогава аз ще пожертвам семейството си. Ако нацията поиска да убия милиони хора, тогава аз ще убия милиони хора. А ако моята нация поиска да изневеря на истината и красотата, тогава ще изневеря на истината и красотата. Например, как фашизма оценява изкуството? Как един фашист оценява дали един филм е добър или лош? Ами, то е много, много, много лесно. Всъщност има само едно мерило: ако филмът служи на интересите на нацията, тогава е добър филм; ако филмът не служи на интересите на нацията, тогава е лош филм. Това е.

Как един фашист решава какво да учи децата в училище? Отново, много е лесно. Има само едно мерило: вие учите децата на това. което служи на интересите на нацията. Няма никакво значение каква е истината.

Ужасите на Втората световна война и на Холокоста ни напомнят последствията от този начин на мислене. Но обикновенно, когато си говорим за лошите черти на фашизма, ние го правим по много неефективен начин, защото сме склонни да изобразим фашизма като ужасно чудовище без всъщност да обясним какво е толкова съблазнително в него. Това е малко като онези холивудски филми, които показват злодеите – Волдеморт, Саурон или пък Дарт Вейдър – като грозни, злобни и жестоки. Те са жестоки дори към собствените си поддръжници. Като гледам тези филми, аз никога не разбирам защо някой би се изкушил да следва ужасен подлец като Волдеморт?

Проблемът със злото е, че в реалния живот, злото не задължително изглежда грозно. То може да изглежда много красиво.

Това е нещо, което в християнството се е знаело много добре и затова в християнското изкуство, за разлика от Холивуд, Сатаната обикновено е показван като готин пич. И затова е толкова трудно да устоите на изкушенията на Сатаната, а също така е толкова трудно да устоите на фашизма.

Фашизмът кара хората да виждат себе си като част от най-красивата и най-важната част от света – нацията. И тогава хората си мислят, „Ами, те ни научиха, че фашизмът е грозен. Но когато гледам в огледалото, аз виждам нещо много красиво, така че аз не мога да бъда фашист, нали така?“ Грешка.

Това е проблемът на фашизма. Когато гледате в огледалото, вие се виждате като много по-красиви, отколкото всъщност сте. Когато през 30-те германците са гледали във фашисткото огледало, те виждали Германия като най-красивото нещо на света. Ако днес, руснаците погледнат в огледалото на фашизма, те ще видят Русия като най-красивото нещо на света. Ако евреите погледнат в огледалото на фашизма, те ще видят Израел като най-красивото място на света. Това не означава, че сега сме поставени пред новите 30-те.

Фашизмът и диктатурите може да се върнат, но те биха се върнали в нова форма; форма, която много повече отговаря на новите технологии и реалността на 21-ви век.

В древни времена, земята е била най-важният актив. Следователно, в политиката битката е била за контрол на земята. И наличието на диктатурите означавало, че цялата земя е собственост на един владетел или на малък олигарх. В модерните времена, машините станаха по-важни от земята. Политиката стана битка за контрол над машините. И диктатура означава, че твърде много от машините са концентрирани в ръцете на държавата или на малък елит. Сега данните започват да изместват машините като най-ценния актив. Политиката се превръща в битка за контрол на потоците от данни. И диктатурите днес са твърде много данни, концентрирани в ръцете на държавата или на малък елит.

Най-голямата заплаха, която стои пред либералната демокрация е революцията в информационните технологии, която ще направи диктатурите по-ефективни от демокрациите.

През 20-ти век, демокрацията и капитализмът победиха фашизма и комунизма, защото демокрацията беше по-добра в обработката на данни и взимането на решения. Но предвид технологиите на 20-ти век, е било много неефективно да се опитва концентрацията на твърде много данни и твърде много власт на едно място.

Но това не е природен закон – централизираното управление на данни е винаги по-малко ефективно, отколкото разпределената обработка на данни. С развитието на изкуствения интелект и машинното учене, обработката на огромни количества данни много ефективно на едно място може да стане възможна, както и взимането на решения на едно място, и централизираната обработка на данни ще стане по-ефективна от разпределената обработка на данни.

И тогава основният недъг на авторитарните режими на 20-ти век – техният опит да концентрират цялата информация на едно място – ще стане тяхното най-голямо преимущество.

Друга технологична опасност, която грози бъдещето на демокрацията, е сливането на информационните технологии с биотехнологиите, което може да доведе до създаването на алгоритми, които ме познават по-добре от мен самия. И веднъж щом имате такива алгоритми, една външна система като държавата, не само ще предсказва моите решения, тя също ще може да манипулира моите чувства, моите емоции.

Един диктатор може да не е способен да ми даде добро здравеопазване, но ще може да ме накара да го обичам и да ме накара да мразя опозицията. Демокрацията трудно ще оцелее при такова развитие, защото, в края на краищата, демокрацията не е основана на човешката рационалност; тя е основана на човешките чувства. По време на изборите и референдумите вас не ви питат: „Какво мислите?“, а всъщност ви питат: „Как се чувствате?“ И ако някой може да манипулира вашите чувства ефективно, демокрацията ще стане емоционален театър с кукли на конци.

Какво можем да направим, за да предотвратим завръщането на фашизма и въздигането на новите диктатури? Въпрос номер едно, който стои пред нас е: Кой контролира данните? Ако сте инженер, тогава намерете начин да предотвратите това твърде много данни да бъдат поверени в твърде малко ръце. И намерете начин да сте сигурни, че разпределението на данни е поне толкова ефективно, колкото централизираната обработка на данни. Това ще бъде най-добрата защита за демокрацията. А за останалите от нас, които не сме инженери, въпрос номер едно пред нас е: как да не позволим да бъдем манипулирани от тези, които контролират данните.

Враговете на либералната демокрация имат метод. Те хакват нашите чувства. Не нашите имейли, или банковите ни сметки – те хакват нашите страх и омраза, или суета, и след това използват тези чувства да поляризират и унищожат демокрацията отвътре. Това е всъщност метод, който Силициевата долина първоначално въведе, за да продава продуктите си. Но сега враговете на демокрацията използват същия този метод да ни продават страх, омраза и суета. Те не могат да създават тези чувства от нищото. Те използват знанието за вече съществуващите наши слабости. И ги използват срещу нас. Следователно е отговорност на всеки от нас да опознае слабостите си и да подсигури, че те не са използвани срещу него като оръжие в ръцете на враговете на демокрацията.

Опознаването на собствените слабости също ще ни помогне да прескочим капана на фашисткия образ в огледалото. Както обясних по-рано, фашизмът използва нашата суета. Тя ни кара да се видим като много по-красиви отколкото сме всъщност. В това е съблазняването. Но ако наистина се познавате, няма да се подведете на този вид ухажване. Ако някой сложи огледало пред лицето ви, което скрива всичките грозни черти и ви показва, че изглеждате много по-красиви и по-важни отколкото сте всъщност, просто счупете това огледало.

Крис Андерсън: Ювал, благодаря ти. Толкова беше хубаво да те видя отново. И така, ако те разбирам правилно, ти ни предупреждаваш сега за две големи опасности. Едната е възможното съживяване на съблазнителна форма на фашизма, но близко до това и на диктатурите, които може да не са всъщност фашистки, но да контролират всички данни. Чудя се дали да сме загрижени и за трета възможност, която някои хора тук вече споменаха – не държавите, а големите корпорации контролират всичките ни данни. Как би го определил и колко загрижени трябва да сме?

Ювал Харари: Ами, в края на краищата, всъщност няма голяма разлика между корпорациите и държавите, защото, както казах, въпросът е: кой контролира данните. Това е истинската държава. Може да я наречете корпорация или държава – ако всъщност е корпорация и тя наистина управляват данните, тогава тя е истинското правителство. Така че разликата е по-очевадна, отколкото истинска.

KA: Но всъщност не можеш да си представиш пазарни механизми, с които да бъдат свалени корпорациите. Ако потребителите просто решат, че компанията вече не работи за техния интерес, това отваря врата за нов пазар. По-лесно е да си представим това, отколкото протест на гражданите и сваляне на правителството, което контролира всичко.

ЮХ: Ами, ние още не сме там, но отново, ако корпорация наистина ви познава по-добре, отколкото сами вие се познавате – най-малкото може да манипулира вашите най-дълбоки чувства и желания, вие дори няма да осъзнаете – ще мислите, че това е вашето автентично аз. Така че, да, на теория, вие можете да протестирате срещу корпорация, точно както, на теория, можете да протестирате срещу диктатура. Но на практика, това е изключително трудно.

КА: В „Хомо Деос“ ти твърдиш, че това ще e векът, в който човешкият вид ще стане божествен или чрез създаването на изкуствен интелект, или чрез генното инженерство. Дали тази перспектива за смяна на политическата система е повлияна от твоя поглед върху тази възможност?

ЮХ: Ами, мисля си, че това го прави още по-вероятно и навярно ще се случи по-бързо, защото в случаи на криза, хората са склонни да поемат рискове, които иначе не биха поели. И хората са склонни да пробват всякакви видове високо рискови и печеливши технологии. Но тези видове кризи могат да имат същата функция като двете световни войни през 20-ти век. Те значително ускориха развитието на нови и опасни технологии. И това отново може да се случи през 21-ви век. Искам да кажа, че трябва да бъдем малко луди, за да напредваме твърде бързо с генното инженерство, например. Но днес имаме дори много повече луди хора, които управляват различни държави по света, така че шансовете се увеличават, не намаляват.
КА: И така, за да обобщим, Ювал, да превъртим часовника напред с 30 години. Би ли предположил – човечеството ще успее ли някакси да се справи да погледне назад и да каже, „Уау, това беше близко. Справихме се!“ Или не?

ЮХ: Досега сме успявали да преодолеем всички  кризи. И особено ако погледнете на либералната демокрация и си кажете, че нещата са лоши сега, просто си припомнете колко по-лошо са изглеждали през 1938 или през 1968 г. Така че това в момента не е нищо, а само малка криза. Но няма как да знаем със сигурност, защото, като историк, аз знам, че никога не трябва да пренебрегваме човешката глупост.
Тя е една от най-големите сили, определящи историята.

КА: Ювал, беше абсолютна наслада да бъдеш с нас. Благодаря ти за това виртуално пътешествие. Приятна вечер в Тел Авив. Ювал Харари!

ЮХ: Много благодаря.
(Ръкопляскания)