От Руслан ТРАД

Публикувана на: 11.01.2018 @ 18:06

Месеци наред България се готви психологически за европредседателството. Коментари, дискусии, политически подмятания, клевети, ремонти. На 11 януари цялата тази подготовка трябва да кулминира в официалното поемане на руля на ЕС от София. Уж всичко трябва да е наред и нацията гордо да застане начело на най-богатата част от света, където свободата на словото е закон, протестите са част от гражданските права и съдебната система работи независимо.

Така трябваше да е, но реалността е съвсем различна.

Години наред европейските средства, които трябва да послужат за вдигане на икономиката и стандарта на живот на българските граждани, потъваха в сенчести обществени поръчки и корупция. Държавата, която застава начело на ЕС за шест месеца, днес е по-важна с това, че е границата на ЕС с Турция, отколкото с някакви постижения. Добрите новини от София лесно потъват в хрониката, изместени от поредните критични доклади и призивите за борба с корупцията.

Така се изгуби ценното време, за което ние можехме да сме готови за такова важно събитие, каквото е председателството на Европейския съюз. То, макар да е само за шест месеца, е събитие, което ни се случва за първи път и ние трябва да внимаваме добре какво послание изпращаме. Подобни възможности идват рядко. Ако една държава има подходящите кадри и капацитет, тя може да се възползва по един много ползотворен начин.

Казват, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат. Водени от логиката на първата част на тази приказка, властите решиха да направят подобрения в българската столица. Но тези подобрения бяха ограничени до централните части на града, сякаш „онова отвъд“ няма никакво значение. Претупано и набързо, като за посрещане на съветска делегация от едно време, „Цариградско шосе“ беше пипнато, защото от там ще минават делегациите и трябва да видят, че все пак някакви европейски пари са отишли по предназначение. Малко боя и освежаване, и сме готови. Останалата част на България за политиците ни винаги е била и ще си остане просто кошница, в която можеш да бръкнеш за свежи гласове по време на избори. Само преди няколко месеца под водата се оказаха цели райони от страната. Те вече са само част от статистиката, правейки си компания с хората от Мизия и Цар Калоян, които до този момент не са успели да подновят къщите си и да продължат нормано живота си. Средства за тях няма и няма да има.

Междувременно, движението около летището в София е ад. Макар да има вече шосе и мост, изградени специално заради председателството, те не са отворени, защото липсва най-важното нещо – човекът, който да среже лентичката. Без това в нашата страна не се откриват обекти, защото иначе няма как да бъде видяно от цяла България. Та нали ще дойдат камерите и ще заснемат срязването, а след това ще има ръкопляскания?

И на цялата тази атмосфера на полу-приготовления, дойдоха европейските статии, които показват състоянието в България. Управляващите побързаха да обяват тези медии, сред които и уважавини издания като „Гардиън“, за част от кампания срещу България и ги определиха като тенденциозни. Инфантилното поведение и начинът, по който се обиждаме, че някой не ни харесва, са меко казано смешни. Те са опасни и непродуктивни явления.

От една държава, която твърди, че е далеч от авторитаризма и управлението на мафията, се очаква друго. Но управляващите така искат да се представят добре пред делегациите, че дори поканиха журналисти отвън, които да не им задават много неудобни въпроси. Други, като например Асоциацията на европейските журналисти – България, дори не бяха отчетени. Може би заради критичните доклади, свързани със свободата на словото?

Ето какво каза Лиляна Павлова в ефира на бТВ на 3 януари:

„Председателството на ЕС започна въпреки спекулациите и опитите за внушение, че не сме готови и няма да се справим. Започваме председателството не само напълно готови, но и можем да бъдем с гордо вдигната глава за това, че ще го поемем с отговорност, с разбиране и с дълбочина на познанията по различните теми от дневния ред.”

Нека попитаме – кого се опитвате да залъжете? Нас в България, всички онези, които седим пред екраните, или чиновниците в ЕС, от които зависят еврофондовете? Много рядко сме гледали интервюта, в които почти всяко изречение може да бъде репликирано и опровергано. Държавата застана в отбранителна позиция при първите критики, наподобявайки поведение на страни, на които не искаме да приличаме. Смятате, че е взета някаква поука? Грешите. Само няколко дни след „Лице в лице“, Лиляна Павлова продължи с похода си срещу лъжата и изобличи „опити за дискредитиране“, отново в ефира на бТВ, на 11 януари:

„Всеки ден, това е тенденция и стратегия, на всяко едно предаване, независимо по коя тема, се споменава думата корупция. Трябва да спрем. Сами се принизяваме по този начин.“

Опорните точки, споделени от Павлова през последните дни, са опорни точки, споделяни като цяло от управяващите в България, независимо дали е кабинетът Борисов или БСП, или някоя друга сила. Това е начинът, по който размишляват нашите политици, защото те по друг начин не са работили. Разбират от рекет и го прилагат под различни форми, а когато бъдат изтипосани и осветлени, те реагират агресивно. Някои смятат, че протестите са предателство към държавата, защото се случват сега – часове преди официалния старт на председателството на ЕС – и целят просто осмиване и заяждане.

Но точно сега е моментът за подобни действия, защото протестите ще получат видимост, от която гражданското общество в България е лишено по принцип. Мнозина още правят грешката да размишляват за страната ни като напълно функционираща демокрация, а това е грешка. Ние по никой показател не сме такава държава и е достатъчно да погледнем най-новите статистики, за да ни се изясни. Усещаме разминаването между официални изказвания и реалността всеки ден – от отиването на работа до всеки аспект на ежедневието ни, диктувано от събития, към които повечето пъти нямаме никакво отношение.

Когато страна, в която журналисти са нападани и заплашвани от политици, редакции са подпалвани и всеки опит да се надигне глава отвъд партийната клика, е посрещан на нож – когато такава страна стане временен лидер на ЕС – то обществото в тази държава трябва да покаже по всякакъв начин, че нещо нередно се случва и то трябва да получи видимост.

Ако правителството иска качествено председателство, което да доведе до някакви положителни резултати, то трябва да спре да се сърди и да затваря устите на онези, които критикуват. Напротив, управляващите трябва да застанат смело пред всички тези критики и да отговарят, за да покажат, че няма за какво да се крият – сегашното поведение означава обратното.

След шест месеца и кой знае още колко убийства между мафиоти, председателството ще свърши и приказката ще спре. Тогава, действителността ни, с която съжителстваме вече три десетилетия, ще се завърне с още по-ударна сила. Сега, в този момент, апатията се е отдръпнала за малко и точно сега трябва да се покаже, че все още има желание за подобрение.