Когато крайнодясното е убежище

Демонстрация на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", Фото: Igor Netz @ Flickr

Капанът на негативната свобода или случаят „Кемниц“ през перспективата на Ерих Фром

От Калин Боянов

Публикувана на: 02.09.2018 @ 12:31

Вилнееща крайнодясна тълпа винаги изглежда смущаващо по улиците на всеки град, но по съвсем очевидни причини подобна гледка е крайно притеснителна, когато се случва в Германия, пише британският Guardian по отношение на случилото се в източногерманския град Кемниц, провинция Саксония, в началото на отминаващата седмица.

В понеделник няколкостотин симпатизанти на крайната десница в източногерманския град Кемниц се събраха на шествие в търсене на сметка или отмъщение срещу мигрантите в града. Поводът, който отключи недоволството беше намушкването с нож на 35-годишен германец, за което са заподозрени двама имигранти от иркаски и сирийски произход.

Тотално обърканият от ситуацията министър-председател на провинция Саксония Михаел Кретшмер посочи, че според него това престъпление е послужило като идеална предпоставка за мобилизация на екстремистките среди в региона. В миналото Саксония беше твърда територия на Християндемократическия съюз (ХДС), към чийто редици се числи и самият Кретшмер, но през последните години и особено след старта на мигрантския поток, те загубиха позициите си в провинцията за сметка на набиращата популярност „Алтернатива за Германия“.

Чети още: Защо фашизмът е толкова привлекателен и как развитието на технологиите му помогна

„АзГ“ се представи изключително добре на парламентарните избори през септември миналата година, класирайки се на 3-то място с 13%, принуждавайки социалдемокртаите и християндемократите да запазят некофмортната си коалиция в името на опазването на либералния естаблишмънт във федералната република. Това превърна

крайнодясната формация в основната опозиционна сила в Германия, легитимирайки по този начин още по-безспорно нейното трайно място в политическия ландшафт на страната.

Какво предизвиква крайнодесните

Възходът на враговете на Меркел в Германия обикновено се обяснява с нейното послание към бежанците по време на мигрантската криза през 2015 г., че те са „добре дошли в Германия”. Този ход превърна Меркел в герой за либералните среди из целия свят, а и много германци реагираха ентусиазирано с искрено гостоприемство и щедрост към прииждащите от Азия и Африка мигранти.

С времето обаче патосът на състраданието се износи и физическото навлизане на големи групи хетерогенни маси хора с коренно различна от германската култура доведе до първите горчиви глътки. Единични вандалски изстъпления, групови нападения и най-вече терористични актове от страна на част от бежанците, които Германия така благородно приюти, доведоха както до гражданско, така и до политическо недоволство срещу самата Ангела Меркел и гостоприемната й политика към мигрантите.

Макар първоначално канцлерът да се стараеше да омаловажава или неглижира случаите на агресия от страна на новодошлите мигранти, натрупването на инциденти в крайна сметка принуди германското правителство да преразгледа откровено наивната си политика към мигрантския поток. Под натиска на лидера на Християнсоциалния съюз (коалиционен партньор на ХДС) и вътрешен министър в новото правителство на Меркел Хорст Зеехофер, държавата обяви нов план за миграцията, а именно създаването на транзитни центрове на територията на Германия, от които кандидатите за убежище ще могат да бъдат изпращани обратно в отговорните държави. С други думи, Берлин осъзна грешката си и независимо от безспорната нужда от внос на работна ръка, досегашната политика към мигрантите загуби драстично популярност, което наложи съвсем различен подход към проблема. В допълнение, в международен план, Италия и Унгария, в лицето на министър-председателя Орбан и новия вътрешен министър Матео Салвини обявиха открито намерение за антиимиграционна политика само преди няколко дни.

Изглежда обаче, че крайнодясната заплаха в Германия е тляла много преди хуманния жест на Меркел. Тази заплаха обяснимо е най-силно изразена в териториите на бившата ГДР (там е и Кемниц, с предишно име Карлмарксщат), където все още личат белезите от икономическите поражения от времето, когато ГДР беше в орбитата на Съветския съюз, и бързата деиндустриализация при обединението на Германия, която остави нерешени редица проблеми. По ред икономически и социални причини в тези части на Германия толерансът към авторитарни настроения и дефицитът на пълноценни граждански връзки и прогресивен манталитет, способни да възприемат мултикултурните и либерални политики, налагани от федералното правителство, са налични, макар и доскоро латентни. Изтокът нямаше историческата възможност да преживее в пълна степен дългия период на откровено разкаяние за случилото се през Втората световна война, както се случи във ФРГ през годините на Студената война.

Имунитетът към производни или сходни на нацизма настроения е занижен из цяла Европа и доскоро работещата в продължение на десетилетия система на смяна на левоцентристки с дясноцентристки правителства и обратно, начело на страните в Западна и Централна Европа, очевидно вече  не може да отговори на предизвикателствата, които миргантската криза и опитите за мултикултурна утопия предложиха през последните години.

По-рано през годината самата Ангела Меркел призна, че

„ще разберем дали сме се поучили от историята, когато поколението, което преживя войната, вече не е сред нас.”

Едно друго обяснение на събитията в Кемниц

Обяснението на настоящата ситуация в Саксония може да бъде търсено по различни начини, но най-популярното и достъпно, особено сред по-консервативните и традиционни среди, е, че напрежението между местните и мигрантите, както и надигането на крайнодесните настроения са резултат от безотговорната политика на Германия по отношение на мигрантите. На пръв поглед, ако Ангела Меркел не беше отворила така широко вратите на страната за всички имигранти, без оглед на мотив, социално положение, криминално досие или произход, до този проблем и това вече натежало напрежение в Германия нямаше да се стигне. Тази теза най-вероятно е вярна в голяма степен, още повече след като самата Меркел се видя принудена да преразгледа инциираната от самата нея политика по свободно приемане на мигранти в условията на тежка хуманитарна обстановка в Сирия в разгара на гражданската война. Реалността показва, че огромна част от мигрантския поток по посока Европа няма нищо общо със Сирия, а се е възползвал от наивното милосърдие на Запада.

Макар и убедително, това обяснение не изчерпва цялата проблематичност, която предполага възраждане на крайнодесните настроения в Германия. Макар и днешната ситуация в Кемниц да е много далеч от зрелия нацизъм, който разтърси  Европа преди 80 години, обяснението за генезиса на тези политически настроения в Германия от 30-те години на XX в. на германският психоаналитик, философ и социолог Ерих Фром е силно валидно и за настоящите явления.

В „Бягство от свободата” (1941 г.) Фром разделя свободата на индивида на „свобода от” (негативна свобода) и „свобода да” (позитивна свобода), подчертавайки опасните перспективи пред личността, когато е постигнато първото, но без да е допълнено от второто. Психологическият анализ на Фром установява, че еманципирането от ограничения, зависимости и подчинение на индивида обикновено води до самота, несигурност и криза на идентичност, когато не е осмислено и завършено с градивни цели и креативна дейност, която да придаде мотивираща целеустременост и удовлетворение от тази свобода. Той смята, че човек има непреодолима нужда от чувство за принадлежност и интегритет на личността, която зависимостта и подчинението често предлагат наготово, което ги прави неволно привлекателни за голяма част от хората в условията на духовна криза и морална дезинтеграция.

С други думи, мазохистичното търсене на авторитет или принадлежност към някаква обособена група може да бъде отговор на чувството на непълноценност, несигурност и разединение,

които социално-икономическата обстановка в Германия от 30-те години безпорно предоставя. Той посочва, че съсипването на фундаментални институти на средната класа като семейството и родилтелския авторитет заедно с упадъка на държавата в Германия между двете войни са положили основите са разцъфването на крайнодясна авторитарна идеология, която се оказва способна да компенсира всички налични дефицити на обществото – възражда авторитета на държавата с империалистическите амбиции на Третия райх и дава здраво чувство на принадлежност към нещо солидно и мощно като тоталитарната нацистка държава.

Какъв би могъл да бъде паралелът със сегашната ситуация в Германия (по-конкретно Кемниц, Саксония) и защо обяснението на Фром за психологическите предпоставки за зараждането на нацизма отпреди 80-90 години могат да бъдат валидни и днес? С конкретната и изрична уговорка, че мащабът и степента на екстремизъм в двете ситуации е несравним, трябва да отбележим, че

съвременните измерения на либералната демокрация в западните общества, от социална гледна точка, и пикът на  неолиберализма в икономически план, предоставят условия, покриващи изискванията за криза на личността,

за която Фром говори. Свръхиндувидуализацията и унищожаването на все повече първични връзки неизбежно произвеждат вакуум, който най-лесно бива компенсиран с търсене на нови зависимости, принадлежности или авторитети при невъзможност за реализиране на позитивната свобода.

Да, военният крах, разрухата, хиперинфлацията, жестоките репарации и националното унижение за Германия в първите 15-на години след края на Първата световна война са катаклизъм от космически порядък, сравнени с каквато и да е кризисност в съвременна Германия. Ако погледнем обаче само психологическия фактор, ще открием, че „свободата от” е налична в изобилие.

Нека вземем предвид образцовата демокрация, на която се радват германските граждани, устойчивото икономическо развитие и просперитет на държавата, пълната липса на заплаха от война, която е приета за даденост в рамките на Западна Европа, както и високата степен на толеранс към почти  всяка форма на отклоние от нормата, било то сексуална или политическа ориентация, национална идентичност или просто правото на мнение и изразяване на позиция. Ще открием, че отново има групи от хора, които могат да се почувстват изключени по една или друга причина от крайно либералния ред, който постепенно се установи в Германия след края на Студената война.

Чети още: Бизнесраум: Как авторитарните режими създават лоялен елит?

Сега нека се върнем към гореспоменатите разлики в манталитета и демократичната зрялост между Западна и Източна Германия и ще видим, че защитаваните и пропагандирани либерални ценности от федералното правителство на съвременна Германия може и да нямат същата валидност в провинции като Саксония и по-точно град Кемниц. Отново по Фром, можем да заключим, че различните степени на гражданско и политическо развитие в различните части на Германия могат да доведат до криза на личностната идентичност поради наличието на негативната свобода, но при липсата на позитивната свобода по исторически или дори субективни причини. В такъв случай Ерих Фром посочва, че

механизмите на бягство в такава ситуация са авторитаризъм, деструктивност или автоматично подчинение.

В случая с текущите събития от Кемниц можем да кажем, че наблюдаваме симбиоза между първия и втория механизъм за бягство от негативната свобода, тъй като протестиращите и скандиращи крайнодесни лозунги германски граждани търсят едновременно обединение в качеството си на местни жители на града и отмъщение срещу враг в лицето на мигрантите, които са си позволили да посегнат на същите тези местни като общност. Освен основателния гняв срещу убийството на млад германнец, това шествие мобилизира и усещането им за общност. Нещо повече, подобен акт легитимира самоличността на тези германци в условията на толкова размити и динамични форми на идентичност, които съвременната културна парадигма наложи.

Този поглед върху събитията от Кемниц от последната седмица има за цел да добави едно възможно обяснение за надигането на крайнодесни движения в някои части на Германия като допълнение на популярните и вече познати подходи към това явление, които могат да се срещнат в медиите. Едното в никакъв случай не отрича другото, но силата на психологическата перспектива на Фром се състои в разглеждането на проблема на индивидуално ниво. В ерата на тежка вулгаризация на принципите за формиране и разпространение на информация, в която живеем, както и на изключително лесен достъп до трибуна за интерпретация на информацията и влияние върху обществените нагласи, фокусът върху индивидуалистичния фактор в обществените сътресения става все по-ключов за разбиране на процесите, които наблюдаваме.

Колкото до либералната демокрация и всички атаки, които тя търпи заради злоупотребите, които позволява, можем категорично да кажем, че Франсис Фукуяма изобщо не беше прав – краят на историята не е дори близо.

Участвай в създаването на първата българска медия с "отворен код" и стани част от интерактивната ни редакция. Подкрепяйки проекта, вие ставате един от колективните собственици на медията и ще научавате всички важни новини около създаването на Клин/Клин.

ВЛЕЗ В РЕДАКЦИЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *