Баща ми бог да го прости казваше:

-От комунист, курва и хлебарка няма отърване.

Той почина преди 31 години, малко преди промените. Не беше излизал от България, а как
мечтаеше за свободна и достойна родина.
Оттогава, аз и обществото ни се борим с тези комунистическите метастази, метастази заразили политическата, икономическата и съдебните системи на България до такава степен, че се чудя има ли надежда? Раков вирус, камуфлажиран като леви и десни, националистически и малцинствени организации. Маскирал феодали като предприемачи. Покварил правото в евтина проститутка.

1990г. – Един от най- ярките ми детски спомени беше от Синьото море, гледах го от 4-тия етаж на
една от сградите на „Орлов мост“. Видях еуфорията и надеждата на милион българи. После нашите родители и прародители бяха излъгани.

Снимка: http://clubz.bg

1997г. – Бях пред парламента и после по барикадите тогава аз, нашите родители и деди бяхме
излъгани отново.

Снимка: http://epicenter.bg

2013г. – Обикалях града, за да свалим Орешарски. Тогава у мен възникна едно усещане за
безтегловност, за обикаляне в кръг, за стареене.

 

Снимка: https://noresharski.com

С времето съм бил активен по време на десетки протести, както в страната, така и в чужбина.
Видял съм не едно и две, от крайно лявото до крайно дясното, през анархото. Когато не
протестирам, работя за много обществени каузи. След поредното идване на Банкянския „Баньо“
станах все по-циничен, все повече не намирам смисъл и си търся моята лична истина. Последните години ходя много рядко на протести.

На протестите срещу Борисов и Гешев също не ходех, дали заради духовната си умора и
изхабеност, дали заради страха от Ковид, дали заради зоната си на комфорт… Бях решил да не
ходя. Не виждам истинска алтернативата. За мен всички политически проекти в момента са
изпразнени от съдържание. Няма каузи, няма идеи, има стремеж към властта и демагогия. Хем ме
изгаря тази система, хем не виждам облаците на промяната.

От няколко дни обаче все по-често се сещам за една кръгла маса, която организирахме, на тема
гражданска активност. На нея един архитект сподели как единственото, което карало общината
да действа, били масовите протести. Колко се плашели от лоша реклама и как правели неща на
границата на закона, ако имало достатъчно ясно изразено недоволство.
Вечерта на 21. 07. 2020г., когато гледах интервютата на малтретираните от полицията млади
българи и коментарът на премиера за дядото на един от тях, после и отговорът на достойния доктор, нещо се събуди в мен. Събуди се духът на общото, на демократичното и непримиримото начало. Начало, в което съм възпитаван и за което се боря все по-пасивно. Няма да мога да живея със себе си, ако не застана заедно с другите будни, до постигането на промяна. Не искам да се превърна в повечето от миналото поколение (живелите повече от 30 години в комунистическата диктатурата), което винаги влиза в ролята на излъгана жертва. През 90-те беше разбираемо, сега е просто навик и поколенческо наслояване на страхове и отчаяние.

 

 

Източник: https://www.facebook.com/valentina.kamenarska/

Преди години слушах разказа на един познат как събирал подписи за референдум. Минал покрай
него възрастен господин, погледнал и отминал, след минута се върнал и с треперещ глас през
сълзи му казал:
-Заради нашата безотговорност вие сега се борите, къде да се подпиша?
Не искам да съм този дядо, никога! Искам да съм този, който седи до другите разумни и се бори за
достойното бъдеще на рода и държавата ни. Свободни от арогантната хватка на олигархичната
многоцветна шайка.
Няма търпение да видя стари и нови приятели и заедно да върнем достойната държавност!

 

Замислен

Орех брулен
Култивиран бурен
Спящо- буден

 

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Божидар Емануилов в Patreon!