Европа няма проблема с исляма. Тя има проблем с ислямизма. Много е лесно да се каже, че ислямът е лош и агресивен и трябва да бъде изкоренен. Но кой ислям? И какво изобщо е ислямът?

Можем ли да поставим знак за равенство между мюсюлманите в България и мюсюлманите в Саудитска Арабия?

Между уахабизма и салафитите, и между суфизма и алевитите? Или може би говорим за шиитите? И ако да – за иранците, за афганистанците или за иракчаните говорим?

Ще кажете, че сунитите са проблема – кои сунити? Иракчаните, алжирците, турците?

Да се говори на едро за ислямаот хора, които понятие си нямат от тази религия и нейните учения е нелепо и може да доведе единствено до задълбочаване на проблема. А проблем има.

Истината е, че ислямът проповядва мир, любов, разбиране и равенство. Но също така проповядва агресия, омраза и сексизъм.

И преди да се издуем с праведно християнско възмущение – нека отворим Библията и видим какво пише в нея – защото тя далеч не е пълна само с мир и любов. Има едни доста неприятни моменти на геноциди, кланета, зверства и откровени глупотевини.

Важното е в кои от тях избираме да вярваме и да следваме. Защото и Библията, и Коранът (които до голяма степен се припокриват) предоставят достатъчно възможности за интерпретация и оправдание на всеки заблуден да крещи „Аллах Акбар“ или „Деус вулт“.

Религиите сами по себе си не са проблем и не убиват хора. Проблем е начинът, по който ние ги разбираме и използваме.

Терористичните нападения във Виена бяха дело на мюсюлмани, вярващи в истинския ислям.

Но в същата нощ двама турци спасиха живота на полицай и старица. Те също бяха истински мюсюлмани.

Затова твърдя, че Европа няма проблем с исляма. Тя има проблем с една определена – и доста разпространена, вярно – разновидност. Тя има проблем с ислямизма, с екстремизма, с фанатизма, с политическия ислям и с неговите корени.

Разликата изобщо не е малка и ако се проследи нишката му в историята назад – ще разберем, че за възхода на този определен фанатичен, консервативен и агресивен ислям – вина имат не само мюсюлманите, но и християнският, морален и праведен Запад.

Става дума за един колониализъм и за едни войни. Защото всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Нека не бързаме да съдим и да наказваме.

Проблем има, но той не е толкова черно-бял, колкото ни се иска.

Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!