Ирина Константинова е единствената жена в българския уиндсърфинг  участвала на четири олимпийски игри (Сидни, Атина, Пекин и Лондон). На Олимпийските игри в Пекин 2008 завоюва 12-то място, като успехът й уви до този момент не е подобрен като от мъжете, така и от жените. Многократна републиканска шампионка при мъже и жени. Омъжена е за известният уиндсърфист Жулиен Бонтемпс, който през 2008 г. на Игрите в Пекин печели олимпийски медал за Франция. В момента Ирина е една от водещите интериорни дизайнери във Франция. Понеже в България не се обръща достатъчно внимание на успелите жени спортистки, тук ще поместим кратко интервю с нея. Очаквайте и кратко документално видео за началото на уиндсърфинга в България.

Как се запали по уиндсърфа?

Баща ми Емил Константинов е двукратен републикански шампион на България. Любовта ми към спорта тръгна от родителите ми, те бяха моите ролеви модели. Имах възможност да прекарвам летата си на къмпинг Арапя, това беше едно от местата, на които се развиваше спортът, както и на Градина, Веселие, Златна рибка и др. Там тръгна един детски отбор към ЦСКА, в който и аз се включих. Първоначално бяхме шест момичета, които продължихме и в  младежкия отбор, в последствие останахме няколко жени  да се състезаваме на по-високо ниво. Клубът към, който се състезавах „Лазур Варна“, беше един от водещите в България. В края на 20 в. имаше много добре изградена структура към ЦСКА, с детски и юношески отбори, имаше тази междупоколенческа връзка, която помагаше да се развива спортът. Започнах към 8-9 г. да карам уиндсърф, покрай родителите ми и ЦСКА. На 11 г. започнах състезания, на 13 г. спечелих първото републиканско състезание за жени въпреки, че бях още в детска възраст, това ми помогна рано да изляза на международно ниво.

Проблемът  за нас като почнахме да правим първите международни състезания  беше в нивото, имаше огромна разлика, сблъсък с действителността, главно на техническо познание. Например имаше неща дето не бяхме виждали, специфични за спорта. Платното на нашите уиндсърфове се опъваше отдолу и отзад с въжета, а на запад имаха системи с ролки, като на яхтите, позволяващи по време на състезанието платното да се регулира според вятъра.

Първият уиндсърф на Ирина. Ушит от баща й от плат за чадъри, а мачтата е прът за овчарски скок.

Ние не бяхме виждали такива, регулирахме си платното на сушата и маневрирахме в морето. Оказа се, че на Световното ние трябва да се учим и да гледаме кой какво и как е направил и с какви технологии разполага. Не беше честно, защото нямахме равен старт, но въпреки всичко успяхме да имаме добро класиране, не в челните позиции, защото не разполагахме с тази техническа база и огромни екипи. С поглед назад, като днес имам поглед и към това, което се случва във Франция мисля, че доста добре сме се справяли.

 

Сърфисти от края на 80-те на Черно море


Как си обясняваш, че след теб никой няма твоите успехи?

Ветроходството все повече се развива в цял свят, но в България ситуацията не стои точно така. През 80-те години, например, по времето на моите родители е имало регати по 100 – 200 човека. Когато аз започнах да се състезавам имаше една верига, голяма – „Инкомс“ с многобройно участие, на много етапи, случващи се по цялото Черноморие. Тогава имаше много реклама и се обръщаше голямо медийно внимание. Полека-лека отзвуча този интерес. Причина за това виждам в липсата на приемственост. Във Франция например, когато имаш един, двама успешни състезатели логиката е към тях да се закачат млади подрастващи състезатели, които да се учат от моментните лидери в този спорт и след тях щафетата да бъде предадена.  Олимпийската шампионка на Франция от Рио 2016 Шарлин Пикон работи с цял екип от подрастващи и към нея са се закачили три-четири състезателки. Тя ще представя Франция в Токио, и ако реши да се откаже след това, французите разполагат с цял отбор, който да застане след нея. Предадена е щафетата.Трудно се излиза от дупка в поколенията. При нас това не се случи, не успяха да закачат млади, мотивирани хора. Ние спряхме, след нас нямаше никой, а да се почне наново е много трудно. И фактически сега няма състезатели на такова ниво.

Никой не пое да развива младите, които останаха след мен. Искаше ми се като прекратих състезателската си дейност да се занимавам с тях, да тренирам елитни състезатели, но някак си  организационно и финансово не се получи. Имаше няколко много обещаващи състезатели като Йоан Колев например. Той е невероятен талант, много упорит и работлив спортист, но предпочете да се занимава с масов спорт. Създаде заедно с Илияна Стоилова сърф училище „Акаша“ и се посвети на екологичния проект Wind2Win. Което е похвално. Развиват уиндъсрфа на масово ниво, тренират деца и от там неизбежно ще се появят следващите звезди. Не е лесна пътека. Но колкото и да са малки успехите и да са постигнати с много труд, завистта и желанието да се пречи създават лоша среда в България. Максимата „не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ е много вярна за българския манталитет. Аз вярвам в благотворното влияние на конкуренцията. Тя кара хората да стават по-добри. В България като че ли не се гледа добре на честната надпревара.

Може би заради липса на средства?

Аз не мога да се оплача от липса на средства защото, когато се състезавах на олимпийско ниво между 2000 и 2012 винаги сме получавали исканата сума от Министерството на спорта. Да, не сме тънели в разкош, но сме имали възможност да отидем на международни състезания, да завоюваме квота и прилично представяне.

Секретарят на българската федерация по уиндсърф Никола Александров и треньорът на националния отбор Явор Колев направиха всичко възможно да сме подготвени за oлимпийските игри.

За съжаление частният сектор не се намеси и реално разполагахме главно с помощ от държавата. Във Франция не е така, състезателите разчитат на средства и от частни спомоществователи. Така че аз от министерството съм много доволна, защото парите, за които сме кандидатствали са били налични. Имали сме средства да се подготвим. Разбира се материалната база не беше на световно ниво, но затова ни трябваха спонсори, които така и не се появиха. Например аз карах по-стар сърф. След първата година  материалът  на сърфа започва да омеква и той не глисира така добре както когато е нов. Редовно ми се е случвало да се състезавам с конкуренти разполагащи с нови, два, три сърфа на година, а аз си карам с един години наред… Истината е, че материалната еволюция тласка един спорт нагоре.

Ирина на Олимпийските игри в Пекин

Ти си най-добрата в България, в един силов спорт, усещала ли си някакво полово неравенство?

Не! Напротив, за мен се получи обратното. Развивайки се като състезателка достигнах до един лимит. При жените бях непрекъснато първа и не се развивах повече, защото нямах конкуренция. В един момент, моят дългогодишен треньор от Варна – Христо Топалов, невероятен човек, благодарение на него станах състезателка, тогава ми каза: „Ирина, какво се задоволяваш да обикаляш по трасето, напред – назад, и си първа, ама от две жени, я вземи да биеш и мъжете!“. Тогава се замислих, че той е прав, че когато нямаш конкуренция е добре да си намериш такава. Разбрах, че имам и предимства пред мъжете, по-лека съм и тогава започна истинското състезание. Така почнах да прогресирам, състезанието с мъжете ми вдигна нивото.

Как реши да се откажеш? Ти до последно печелеше квоти за олимпийски игри, беше най-добрата в България и изведнъж обяви, че повече няма да се състезаваш.

Аз винаги съм носила две дини под мишница – развивала съм се като елитен състезател и като архитект. Когато се появиха и децата ми „третата диня“ ми дойде в повече. Не бях доволна от представянето си в Лондон и тогава реших, че след като резултатите ми не ме задоволяват, няма смисъл да продължавам, само за да съм там.

Какво научи от уиндсърфа?

Спортът създава много качества, не само уиндсърфингът. Примерът с този спорт е, че за да се научи човек да го практикува трябва да се качи, да вдигне платното и да падне сигурно около сто пъти, което показва какъв характер трябва да има човек. Да не се отказва лесно и да не се предава, въпреки трудностите. Това е полезен житейски урок. Мен спортът ме е научил на такива неща, които намират приложение и в работата ми.

Съпругът ѝ Жулиен Бонтемпс

Има ли допинг в уиндсърфинга?

Няма! Сърфът е комплексен спорт. Има необходимост от физическа сила, обаче има и тактическа страна, която е точно като играта на шах, с тази разлика, че в играта на шах няма непредвидени ситуации докато в сърфа вятърът е елемент, който не го владееш. Как ще се обърнеш, наляво, надясно, по-силен, по-слаб вятър, та с какъв допинг да се допингираш?! Не знаеш какво твое качество ще е водещо. Много комплексен спорт, много непредвидим! Гонката може да е 40 мин., може да е час и половина, може цял ден да седиш в морето, няма как да се допингираш… От тази гледна точка мисля, че е чист спорт.

Какво мислиш за тенденцията все по-млади спортисти, все още деца, да се състезават на професионално ниво?

Уиндсърфът е спорт изискващ физика, той започва на един по-късен етап, когато децата са по-осъзнати, занимавали са се с други спортове, най-малкото трябва да могат да плуват. Преди 8-9 г. трудно дете може да почне да тренира, защото няма физиката да вдигне платното. Така че не откривам такава тенденция в уиндсърфа.

Спомена, че спортовете стават все по-скъпи?

Тенденцията е уиндсърфът да става все по-скъп, защото е и технологичен спорт, подобно на автомобилния. Надяваме се да се привлекат повече спонсори, надеждата ни е в уиндфойлингът,  който е доста атрактивен и ще привлече доста спортисти. Чакаме да видим, ноември месец, какво  ще реши  World Sailing Association,  дали уиндфойлът ( уиндсърф „левитиращ“ над водата ) ще замени досегашната дъска. Фойлът е много по-бърз, маневрен и атрактивен. Това са карбонени фибри изработени в специална матрица и самият фойл е доста скъп. Опитват се да смъкнат цените като правят по-големи бройки, но засега цифрите са доста зашеметяващи.

 

Новият уиндсърф с фойл дъска

Чувствала ли си се недооценена?

Не, никога не съм искала да ми ръкопляскат. Спортът беше целия ми живот и това, че се занимавам с нещо, което обичам ми е достатъчно. Не съм търсила оценки, яд ме е било когато усилията ми не са били разбрани. Например, чувала съм подмятания от типа на: „Какво е това 12-то място на Олимпиада?! Голяма работа!“, ама те не си дават сметка какво е да отидеш на 12-то място с най-големите спортисти на световната ранглиста. За малко не ми стигна да вляза десета на финалите, затова ме е яд, имах си мечта да съм в десетката, но не се получи. С времето обаче човек се научава да преглъща.

Според теб липсват ли образите на спортистките в българското медийно пространство?

Да, винаги са липсвали. Не разбирам, защо жените не се представят в различните им роли – на спортистки, на майки, на професионалистки … ?! Прави ми впечатление, че в България на почит са жени с ужилени устни, изкуствени мигли и гледащи тъпо. Аз съм възпитана от майка ми да не се възприемам като безхарактерна кукла, а да отстоявам себе си като професионалистка в различни области. Много е важно жената да бъде представена в много области, не само като кокона с пърхащи мигли.

Сега е модерно да се ходи и да се кара уиндсърф в Гърция и Турция, според теб има ли условия за уиндсърф в България?

В България има отлични условия за уиндсърф! Олимпийският уиндсърф няма нужда от много вятър, можеш да го караш от 5 възела нагоре. В Бургаския залив има термичен вятър всеки следобед, в Поморие също. В България духа на много места вятър, това което кара хората да спортуват в чужбина е модата и наличието на сърф училища с традиции там. Много добри сърфисти от България преподават там. Основният проблем на уиндсърфа в България е липсата на изградени структури, подготвящи състезатели на всички нива. Според мен, сърф училищата трябва да са приоритет на всеки плажен концесионер, да плащат по-малко наем и да им се гарантира сигурност. А не както се случва у нас, едно сърф училище да натрупа клиентела, да създаде детски отбори и на следващата година, концесионерът на плажа да ги изгони. Така не се прави спорт, не се прави устойчив бизнес!

Сърдечно Ти благодаря за интервюто!

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Боряна Ангелова-Игова в Patreon!