Изборите за президент на Щатите бяха някаква мрачна шега, от която си пати целият свят.

Най-могъщата демокрация на планетата трябваше да повери бъдещето си на двама мъже в залеза си: на 74-годишен мегаломаниак с клиничен нарцисизъм или 77-годишен мъж със странен уклон да подушва косите на малки момичета.

И двамата без капчица желание да адресират истински дълбоките проблеми на американскoто общество, които доведоха до чудовищното разцепление на една велика нация, което в идните десетилетия може да доведе втора гражданска война.

Нито един от двамата кандидати не иска да признае, че в Щатите има 2,3 милиона затворници, което е най-високият процент в света, защото превърнаха затворите в частен бизнес за милиарди.

Не искат да признаят, че най-богатият 1% от населението в Америка притежава колкото най-бедните 90%, че милиони души спят по улиците, а десетки други милиони не могат да си позволят да повикат линейка или да си пуснат детето на университет, защото цената ще ги загроби в кредити до живот.

Не искат да признаят, че националният спорт на Америка е стрелбата в училище, а най-успешната туроператорска агенция за екскурзии в чужбина е армията.

Че интелектуалният и културен елит предадоха изконните американски ценности за сметка на криворазбран либерализъм, който промотира смяната на пола сред деца, разврата или обожествяването на малцинствата и отричането на собствената си история.

Че алтернативата на всичкото това не са религиозните мормонски, евангелистки и всякакви други християнски фанатици и реднеци, нито расизмът и ксенофобията.

Нито един от двамата не желае да признае, че нормалността и от двете страни на политическия спектър изчезна. Че Джефри Епстийн не се самоуби, че корупцията, разврата и лобизмът са в основата на републиканската и демократическата партия и враг на всеки един гражданин.

А не Хосе от Мексико или някъде другаде в Южна Америка, където ЦРУ извърши повече преврати за 50 г. отколкото е имало американски президенти въобще в историята.

Нека не си мислим, че случващото се в Щатите не ни засяга. И нека не вярваме като шарани на пропагандата от ляво и от дясно.

Истинските проблеми са самозабравилите се политици, елити и корпорации. Не съседите ни и обикновените хора.

Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!