Руслан ТРАД

 Публикувана на: 24.03.2018 @ 17:02

Бел. ред.: Допускаме компромис с обичайната ни редакционна политика, за да препечатаме с променено заглавие текста на редактора ни Руслан Трад за друга българска медия – Vesti.bg

Екипът на КлинКлин изразява солидарност с Руслан, веднъж като приятел и втори път като колега.

В същото време прави неприятно впечатление видимото отсъствие на подкрепа от страна на журналистическата гилдия, което не е прецедент. Липсата е очевидна както в лицето на професионални организации, така и на някои лични гласове.


Тези дни изтекоха данни от сирийското вътрешно министерство, включително списъци с издирвани от властите хора. Имената наброяват над един милион и моето е сред тях.

Списъците показват имената на конкретния човек, кога и къде е роден, коя дирекция го издирва. В моя случай това е Главна дирекция „Сигурност“ или както е известна на сирийците – Мухабарат.

Други колеги и активисти са издирвани от цели четири подразделения на Държавна сигурност. Общото между всички ни е, че дейността ни се смята за антидържавна и поради това се изисква незабавният ни арест. Поради това, че някои от нас живеят в други страни – а аз съм и роден в България – арестът може да се извърши при навлизане в Сирия или от властите на съюзни на Дамаск държави. Ние сме облагодетелствани – онези, които се намират в Сирия и години наред са устоявали на натиска, съвсем скоро могат да се озоват в затвора.

Чети още: Човекът, който се смее

Списъците с издирвани от Дамаск хора са директен резултат от възвръщането на част от позициите на режима, загубени през последните седем години. Руската интервенция през 2015 г. само даде повече самочувствие на Асад и беше въпрос на време властите да започнат да „разчистват сметки“.

Интересното е, че в списъците с издирвани присъстват мнозина, но не и някои от лидерите на групировки или бунтовнически отряди. Те вероятно ще постигнат споразумение с властите и ще се отърват.

За други е ясно – ако са в Сирия, ще бъдат намерени и арестувани, както става сега с жителите на Източна Гута, които са изселвани от домовете си. Вече се появиха първите кадри на залавяни и измъчвани жители на град Хамурия, който наскоро беше завзет от проправителствените сили.

„Всичко е наред в Дамаск“

Тази фраза се превърна в мантра за поддръжниците на режима в Сирия още от началото на въоръжения бунт в страната и днес отново я използват, когато са запитвани какво се случва в Сирия. Неслучайно използвам тези думи за заглавие на една от главите на книгата си „Убийството на една революция“. За поддръжниците на Асад, бойните действия не бяха война, а „антитерористична операция“. Този наратив се запази до днес.

През последните шест години българската общественост беше въвлечена в сирийската информационна война между две противостоящи си тези. Този сблъсък се пренесе и сред арабската общност в България и Европа, а у нас се засили през 2013 година. Едновременно сирийски дипломати и представители на опозицията опитваха да привлекат подкрепата на една или друга политическа формация, за да получат повече обществена подкрепа.

В София това състояние на отричане на действителността от страна на режима в Сирия можеше да се види съвсем ясно в първите години на бунта през март 2011. Тази част от сирийската общност, която подкрепяше правителството, показно организираше празненства и събирания, на които бяха канени български гости, приятели и дори представители на местните власти. Бунтът трябваше да бъде представен като терористично нападение срещу иначе светската държава.

Хората у нас, подкрепящи правителството на Сирия, се знаят. Те не са чак толкова много, че да останат встрани. Онова, което ги прави силни, е фактът, че разполагаха и продължават да разполагат със средства, с които да подпомагат каузата си. Голяма част от тези хора познавам от времето, когато аз самият общувах с тях в рамките на Студентския сирийски съюз и в посолството, където работеше по онова време баща ми. Тези познанства датираха много преди избухването на бунта и малко по малко отшумяха с развитието на революцията в Сирия.

През годините след 2011 дойдоха натиска и психологическия тормоз. Това в никакъв случай не беше само моя ситуация – така се действаше срещу всички, които изразяваха публично несъгласието си с политиките на правителството в Сирия. Подмятания, обиди, обвинения, фабрикуване на реалност – това са само част от инструментите, които се използват в опит да се притисне някой без силови методи. За мен, който живеех в България, нямаше как да се приложат последните, но не такава беше ситуацията за моето семейство в Сирия.

През 2013 г. бях привикан в посолството от тогавашния изпълняващ длъжността посланик Башар Сафие.

Разговорът беше по-скоро монолог, в който сирийският посланик изнасяше лекция за ситуацията в Сирия, която според него аз не съм разбирал правилно. Сафие не допусна никого в стаята, и тъй като моят арабски не е от най-добрите, говореше на английски език. Тези разговори винаги започват по един и същи начин: „Аз също подкрепях в началото протестите, но…“ и „не смятам, че Башар Асад не е допуснал грешки, но…“, и се преминава през „срещу Сирия има заговор и лъжите са изработени много добре“, за да се стигне до „ти си млад и не можеш да разбереш историята – не допускай да те манипулират“. Обикновено, ако слушателят все пак се окаже инат и държи на своята гледна точка, следва заплаха. В този случай тя дойде почти в началото на срещата. Помня почти всеки детайл от онзи ден. „Знаеш, че чичо ти е още в Сирия.“

Тези думи бяха ясна заплаха. Всичко се свеждаше до това, че посолството виждаше проблем в публикациите, които имах в български издания, и тезите, които защитавах по време на гостувания в предавания. Дейността ми в активистките кръгове също не се нравеше на сирийското представителство в България. Тогава посланикът предложи сделка. „Публикувай на блога си интервю с мен – ми каза и извади папка от шкафа на бюрото си, – и тази папка няма да отиде в Сирия. Разбери ме, аз не искам да се стига дотам, затова трябва да направиш нещо, за да се успокоят там.“ Под „там“ той имаше предвид управлението в Сирия и Държавна сигурност, отговаряща за антидържавни дела, в това число и сред общностите, живеещи извън Сирия. Целият разговор с посланика съм го предал с детайли в книгата си.

Днес заплахите от 2013 година са реалност. Заради дейността ми съм вкаран в списък с издирвани, заедно с още много хора – някои само заради изказване на мнение.

Сирийската опозиция често е обвинявана, че мнозина от членовете ѝ са бивши асадисти,

които са подкрепяли сляпо държавния апарат. В една степен аз бях в този кюп, защото наистина имах убеждението, че всичко, в което вярвам, е истина, а нещата, които се казват срещу Башар Асад и изобщо срещу управлението на Сирия, са конспирация и лъжа.

Опозицията наистина е съставена от немалко хора, участвали във властта, и това е явно. Но след като в продължение на четиридесет години не е имало реален политически живот, откъде може да се очаква да възникне опозиция? В Сирия активистите бяха затваряни, изчезваха понякога дори направо от улицата. Преподаватели и други личности, за които стана дума, бяха арестувани без предупреждение – някои от тях прекараха половината си живот в затвора.

Чети още: Зигмунт БауманОмразата към другия временно облекчава унижението от собствената ни несигурност

Предполага се, че днес в Сирия има около 200 000 затворници. Най-малко 13 000 са убити при мъчения в един от най-строгите затвори в страната – в Сидная. Най-малко 4000 жени се намират в центровете за задържания без присъди, а според правозащитни организации те са подлагани на системни изнасилвания. През последните години редица хора рискуваха живота си, за да изкарат данни за тези мъчения и арести, като например т.нар. „Цезар“ – бивш служител на администрацията, който е участвал в документирането на смъртни случаи на арестанти.

Трагикомично е, че радикалните групи, официалните власти и всеки, потискал опозиционни виждания, разполагат с какви ли не оръжия, но се плашат от онези, които разполагат единствено с думи.

За мен и други анализатори, журналисти и активисти, живеещи извън Сирия, едва ли има опасност. За много други, обаче, опасността е ежедневие и тепърва списъците с издирвани ще се увеличават, защото както Асад, така и други авторитарни управляващи вече знаят, че действията им могат да останат безнаказани.