Автор: Александър Юревич
Снимки: Авторът


Скоро са местните избори и се питам: какво избирам? Ще стане ли животът ми по-добър? Дали в действителност светът на виртуалната демокрация ни дава шанс за свободен избор или винаги ни връща към същото, от което сме искали да избягаме, гласувайки.

Защо хората в един град живеят по-хубаво, отколкото в друг? Влияе ли това на стремежа ни за по-добър живот? Май не…

Обзети от виртуалността на изборите, ние попиваме от политиците както салфетка попива мръсните капки от масата, и ставаме сами до голяма степен виртуални. Затова и нашите стремежи са виртуални. Защо се случва така, че ние винаги искаме промяна, но се задоволяваме още на етапа „искане”?

А защо животът някъде е по-добър? Защо нещо добро, създадено там, не се прахосва? Защо не могат да го разрушат нито местните вандали, нито чуждите „варвари“, идващи от места с не дотам напреднала цивилизационна еволюция.

Мислих, мислих и стигнах до заключението „Не ме интересува!“. Израз, характерен за общества с нисък стандарт на живот и рядко срещан в ония места, където ходим като туристи или гастербайтери, гледаме, цъкаме с език и като се върнем у нас, все едно сме забравили всичко.

Такива бяха моите мисли и тогава, през обявения от държавата за почивен ден – 21 септември, когато не намерих какво да правя, освен да посетя Ботаническата градина при БАН, в подножието на Витоша.

Признавам си честно, никога не съм я посещавал дотогава. Представях си я като парк, в който са разположени удивителни растения, един екзотичен растителен свят, където ще мога да отпочина, получавайки мощния заряд от огромната Витоша, и да помисля за живота си, за себе си.

Интересът ми бе провокиран заради един познат от Латвия, който преди време посети София. Той пътува много и има навика да се запознава с ботаническите градини в градовете, които посещавал. Планирал бе и няколко часа за софийската. Знам само това, не знам неговото мнение, той замина без да ми го сподели. Затова реших да отида там сам.

Въпреки че денят бе обявен за всенароден празник, Ботаническата градина се оказа затворена за официални посещения, включително и за обикновени хора. Помислих си, че и тя се е трудила през делничните дни, изморила се е и има законното право да си почине…

gradina1
Въпреки това, външната врата не беше заключена и аз влезнах, без да разбера, че градината не работи. Разбрах това чак като стигнах „двореца на градината” – парниковата къща. Преди това трябваше да спра колата си някъде, но бях принуден да го направя в близост до входа, на оживената част на Околовръстното, тъй като няма отбивка за посетители край пътя (вътре, зад загражденията има няколко места за автомобили, но не повече от десет – и то май за колите на служителите). Добре, че на това място на Околовръстното няма знак „Спирането забранено”. Това би ме лишило от възможността да се запозная в този ден с градината.

gradina2
Спокойно се озовах вътре, тъй като нямаше никой в будката до входа. Нямаше кой да ме спре и да ме предупреди, че градината не работи.

Добре, че не бях дошъл с каруца, защото на входа изрично пишеше, че влизането с този тип превозни средства е забранено.

gradina3
Малко учуден от странните надписи, все пак бях щастлив в очакване на срещата с прекрасните гледки, които, бях сигурен, че ме очакват вътре.

Още в началото бях умилен от това удивително дърво, което ме посрещна като официално лице на градината.

gradina4
В близост до него отново бях удивен, но вече от друго дърво, което вероятно трябва да се гледа, като застанеш на челна стойка.

gradina5
Със смесени чувства отидох по-нагоре и стигнах до „двореца” на градината. После разбрах, разглеждайки снимките на ботаническите градини от съседски балкански страни, че този „дворец”, всъщност не е това, за което го мислех.

gradina6
Там, около двореца, отново ме посреща противоречивото разнообразие. Около едва ли не единствената пейка в градината някои растения се оказаха по-привилегировани от други и имаха табелки. Другите растения явно не заслужаваха подобно отношение.


Оттам реших да си тръгна на обиколка из градината със същата надежда да намеря кът за себе си и за своите мисли, страхувайки се само от едно – че най-хубавото място вече е заето от някакъв друг мечтател.

Такъв не намерих, нямаше го и най-хубавото място, както и просто едно хубаво място, ако не смятаме, че открояващата се там Витоша сама по себе си е такава.

Обиколката ми започна вероятно от неправилната точка и в неправилна посока. Отдясно се простираше телена мрежа и си помислих, че тя си е границата на градината. Оказа се, че не е така, но и не разбрах за какво служи оградата. Видях обаче следните ценни „експонати“.

gradina8
gradina9
Обиколих почти цялата мрежа, изоставих я и тръгнах нагоре. Видях малки горички, храсталаци; видях обикновен горски селски пейзаж, украсен при това с огромни купчини сено, старателно събрано от трудолюбивите селяни.

gradina10
gradina11
След като минах замиращата преди есен розова градина с разбитата табелка, стигнах и до една административна сграда, която в първия момент помислих за частен дом, не много добре приспособен за живеене. Отпред обаче беше изкарана маса, на която едно семейство с друго приятелско семейство и с възрастните си родители отбелязваха някакъв семеен празник, а може би наближаването на Празника на Независимостта.

gradina12
За да не нарушавам тяхното спокойствие, тръгнах нататък с намерение да намеря вече не уютен кът за почивка, а някакви дървета, които да се броят като експонатите на градината. И, о, чудо! – намерих… окаяните дървета се скупчиха на едно място, след това видях още едно, и още… Всяко от тях имаше прикачено към него малко листенце, на което бе написан инвентарен номер и латинското название на дървото. Изпитах някакво съжаление… Те ми изглеждаха като уличните кучета, хванати от Екоравновесие, на които са сложили нашийници с номер и са ги пуснали отново на свобода.

gradina13gradina14
Без да намеря търсеното, аз вече бързах да напусна градината, ядосан, че безсмислено прекарах няколко часа от един почивен ден.

Тръгнах си, но мисълта ми вече беше друга: Ако повечето хора кажат „Интересува ме!”, дали светът около нас няма да стане по-добър?


Настоящата статия е дарена от нейния автор в подкрепа на каузата за създаване на медия, управлявана от потребителите. Научете повече за проекта, както и за начините да ни подкрепите.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете клин в Patreon!