Автор: Боряна АНГЕЛОВА-ИГОВА
Снимки: Мая ПЕТРОВА

Публикувана на: 18.12.2015 @ 12:02


В България се е наложило схващането, че единствените медии, които могат да променят общественото мнение, са „жълтите“. И че „най-надеждната“ информационна агенция за повечето българи е ЕЖМК (Една жена ми каза). Тези слухове са доста убедителни, имайки предвид тиражите и популярността на въпросните „медии“. За щастие, имаме и примери за обратното! Ето един екстремен такъв – книги, които не само променят възгледите на хората за света, но и ги кара да променят себе си: от храната която поемат, през литературата, която четат и се стигне до телата им, които се впрягат да тичат километри, в дъжд и пек, зной и жега.

Най-очевидно доказателство за това твърдение е субкултурата на бегачите. Тя възниква в САЩ и търпи своя ренесанс в световен мащаб, в резултат на няколко книги. „Първо беше „Родени да тичат“ на Кристофър Макдугъл, която стана популярна в България покрай „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, а после „Яж и тичай“ на Скот Юрек, който нашумя покрай писаното от Макдугъл. И така от книга на книга – цяла субкултура. Поредицата книги, посветена на най-естественото движение за човека – бягането, го направи актуално и за масовия човек.

Маратоните се превърнаха в градска епидемия.

Тази „нова“ мода има своите модификации от предишните си световни проявления през 70-те. Тя не е свързана с безпаметно пазаруване на спортни стоки, с консумирането на необходимите хранителни добавки и образите на известни топ диви – целите тела. Новата вълна в духа на хипстърската култура предлага хората да бягат с евтини маратонки, боси и дори с подръчно направени сандали, с размъкнатите тишърти на колежите си, да ядат боб, лук и леща и да четат/слушат. Да бягат и да слушат Уилям Бътлър Йейтс, Едгар Алан По, Шекспир… Така правят героите на МакДугъл и на Иво Иванов – реални и съществуващи.

Бегачите на дълги разстояния прекарват седмично в бягане по 5 до над 10 часа.

мая_петрова_1

Някои се радват на бегаческите общности, но мнозина слушат аудио книги. Бегачите обикновено са хора с високо образование, с професии, четящи и интересуващи се от здравето си. Социалният им хабитус предполага, че са се научили добре да оползотворят времето и силите си, затова аудио книгите са един от новите артикули на бегача на дълги разстояния. Така се намира време и за прочитане/изслушване на онези книги, дето отдавна са ни в списъка, но все не стигаме до тях. Еленко Еленков, един от основателите на begach.bg, в интервю за сп. „360 градуса“ споделя, че докато бягал, изслушал Корана и още ред други книги. Аз пък изслушах 7-те тома на „Хари Потър“ и след като открих audioknigi.bg, продължих с Алек Попов, Елена Алексиева, Мирослав Пенков…

От книги на книги

Книгите на Макдугъл стават абсолютни бестселъри във всяка държава, в която се появят. Иво Иванов е един от най-успешните български писатели, макар че живее в САЩ и не е сред постоянното присъствие по медии и реалити формати. След като се появиха тези книги, интересът към бягането се покачи. Отворете сайта на някои от по-известните маратони и планински бягания, например на Софийския маратон или на Купата на Витоша или на Трейл – бяганията на пресечен терен, ще видите, че с всяка изминала година участниците се увеличават почти двойно. Важно е да се отбележи, че освен желание има и участие, което предполага сериозна подготовка, мотивация и разбиране.

Учудващо тази мода тръгва от литературата и от журналистиката. Макдугъл е журналист в „Ню Йорк Таймс“ където пише първите си репортажи за бягането, впоследствие репортажите се превръщат в книги, които имат силата да променят мирогледа на читателите си. Историята на Иво Иванов е подобна – от статии във вестници към бестселъри. Явно журналистиката и литературата все още имат силата да променя света и да го правят по-добър, да влияят и създават обществено мнение.

мая_петрова_3

Бягането в България

След провеждането на качествено изследване сред начинаещи бегачи на дълги разстояния се оказа, че 9 от 10 са започнали да тичат след прочитането на „Родени да тичат“, до нея пък са стигнали след като са прочели „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, а онзи един човек, който е почнал да бяга заради други бегачи, на по-късен етап също е прочел книгите и се е запалил още повече по бягането.

Книгите на Макдугъл, на Иво Иванов и на Скор Юрек са един доста убедителен пример за това, как журналистите и писателите все още са властелини на вторичната реалност, създаваща реален смисъл на живота ни. Те са мотиваторите към предприемането на безброй стъпки, с или без правилните маратонки.


Авторът преподава философия на спорта и журналистическа етика в НСА „Васил Левски“ в бакалавърска програма: Спортен коментатор и магистърска програма: „Спортна журналистика“


Още по темата:
Градски спорт, ама на книга
Градската среда – индивидуална тоалетна или общо благо

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Гергана Райжекова в Patreon!