„Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка.“ – Сун Дзъ.

Големият проблем на политическата опозиция в България е, че често пъти или не познава народа си, или себе си. Понякога и двете. Устойчивите партии на властта нито са най-умните, нито най-кадърните, но винаги са най-хитрите и най-интуитивните.

Затова т.нар. „градска интелигенция“ от 15 години насам изпада в ступор всеки път, когато т.нар. „малокнижен пожарникар от Банкя, ял филии с мас“, ги тупа на избори. Затова и на тези избори изпадна в шок, че и „учиндолският чалгар“ (както мнозина го наричат презрително) ги би като маче у дирек.

Къде бърка и къде познава всяка партия от изборите?

ГЕРБ

Редица изследвания сочат, че избори не се печелят с факти, а с емоции. ГЕРБ са живото доказателство за това. За съжаление, болшинството от българския народ е беден, изтерзан, недоверчив, необразован, озлобен и ограничен. Някога може да не е било така, но от десетилетия насам е. Не твърдя това от пиедестала на собствената си праведна интелигентност – напротив, казвам го с мъка на сърце и с подкрепата на безброй европейски изследвания, които поставят нацията ни на дъното на всяка положителна класация и на върха на всяка отрицателна.

ГЕРБ знаят това и дори не се опитват да го крият, което в известен извратен смисъл им прави чест. Борисов залагаше на своята недодялана харизма, облечена в европейски дрехи и напарфюмирана с антикомунизъм, което се оказа печелившата комбинация. Просто за разбиране и лесно за припознаване.

В страна, в която народът се вижда като нещо фатално различно от държавата – Андрешко е герой. Борисов именно бе този герой. Здравеняк, мъжкар, прям, човек от народа, говорещ на разбираем език за бедното и необразовано население. Те просто виждаха себе си, ако бяха успели в този живот. Грубоватият му маниер в началото очарова дори и по-умствено заможната част от населението.

Последните години харизмата на Борисов обаче позагуби своя блясък и затова той се оттегли в своята Бастилия: най-малките, бедни и необразовани населени места, където е нещо като наместник на Бог. Той събира сили от тях, а те черпят от него. Хората просто нямат икономическия и интелектуален капацитет да проумеят бездната, в която се плъзга страната.

Останалото партията компенсира с бясно подкупване на де що види. Повечето общински и държавни структури са пълни с ГЕРБ-ерски назначения, които получават сигурни заплати, завидни бонуси и се мърдат само когато едната трътка ги заболи, за да легнат на другата. Това са стотици хиляди работни места, които имат и семейства. Алтернативата в техните очи са бедност и мизерия. „Ако не съм аз, ще е някой друг, нали? Защо да не съм аз!“

Още ли се чудите защо дори на тези избори, след години наред чудовищни скандали и излагации ГЕРБ отново победи? Ако да, значи проблемът може би е във вашия телевизор.

Къде бърка ГЕРБ? Никъде, честно казано. В един момент тя просто ще бъде затрупана от камарата скелети в килера си. За съжаление може да повлече със себе си и държавата. Начинът ГЕРБ да се разпадне е, като Борисов бъде отстранен от политическата сцена или като бъдат държани достатъчно дълго далеч от властта, за да пресъхнат кранчетата с парите. Шанс за подобрение там няма.

„Демократична България“

Големите провали на ДБ и подобните формации през годините се дължат на непознаване на българския народ и крайна арогантност. ДБ има силен и ясно отличим облик на политическия пейзаж, но отчайваща липса на харизма, усет и разбиране на масовия българин.

Логичните и полезни приказки за съдебна реформа, икономически политики и морал са твърде сложни за по-голямата част от населението. Нещо повече, благородните им идеи за гей бракове и толерантност са ужасяващи за ума на повечето ни сънародници, скован от тесногръдие и предразсъдъци. А при гласуване емоциите са ключови.

Всичкото това кара партийното им и поддръжническо ядро да се държи арогантно и, честно казано, отблъскващо. Всеки, който не закусва с кето хляб под звуците на пета симфония на Бах и не се кълне в Костов – е простак, на когото обаче поради милостта на ДБ, може да му бъде позволено да е управляван от нея. Кое не е така?

Изобщо не е изненадващо, че ДБ е 5-а сила в парламента. Дори това е много, имайки предвид, че за тях сякаш всичко извън идеалния център на София, Пловдив, Варна, Търново и Бургас е просто неприятна подробност, с която са принудени да съжителстват.

Като добри страни може да се отбележи високата им експертност, владеенете на чужди езици (тъжно е, че се е стигнало това да е плюс) и прозападни политики. Ако искат някаква съществена промяна, ще е добре да започнат да се държат по-земно, по-отворено към критика и от време на време да обличат носия. И да не споменават нито дума за хомосексуални бракове, мигранти и полове.

„Има такъв народ“

Точно тук е голямата сила на Слави Трифонов и компания. Те резонират с обикновения българин. Говорят на разбираем за повечето хора език, забавни са, искрени са, груби са. Изградили себе си и успеха си с труд и мъки. От над 20 години са в домовете на всеки българин. Почти като семейство. Предизборната им кампания се точи повече от година не само от екрана, а и с редица посещения в малки и големи населени места, със срещи с хората, с разговори. И то не само в идеалния център.

Защо тогава хората се изненадват, че ИТН постигна подобни резултати? Както писа един ФБ потребител – чуйте само каква музика звучи на всяко парти от 20 г. насам. И всяко обвинение към него, че е прост, защото не слуша Рут Колева или Шопен (Бог да ми прости, че ги слагам в една категория) налива вода в мелницата на ИТН. Никой няма да гласува за хора, които го наричат прост. Но ще гласува за този, който приема, че е прост.

Минусите на ИТН са трудни за изброяване, тъй като все още нямаме никакво впечатление от тях. Засега подозренията са липса на експертност и управленчески качества. Ще видим.

БСП

Трудно е за вярване, но в сърцето си БСП все още се намира някъде преди повече от 30 години. И това си личи в изборните резултати, които от година на година стават все по-лоши. Партията е абсолютно неспособна да предложи дори една-единствена адекватна политика на обществото. Липсата на свежи млади лица и постоянните безплодни вътрешнопартийни борби за власт отблъскват и малкото останали избиратели под 60 г.

Така вместо модерна лява партия и ефективна опозиция имаме някакъв странен консервативно-ляв Франкенщайн от тоталитаризма, който е твърде зает да заменя една мъртва част от тялото си с друга мъртва част от тялото си.

Единствената добра страна на партията е, че се държи наистина като партия, макар и умираща. Премахването на лидера там няма да е фатално за нея. В момента даже е наложително. Бързи промени и избиране на млад, приветлив и интелигентен лидер може да спаси БСП и да я насочи в правилната модерна лява посока.

БСП не познава себе си, не познава и народа си. И ако не промени нещо в тази насока много бързо – до 20 г. почти цялата ѝ избирателна маса няма да е налична за гласуване.

ВМРО

ВМРО много добре познава себе си и малкия си кръг избиратели. Тяхната мантра е проста, но ефективна и стабилна – ние мразим Македония и джендърите (каквото и да значи това), както и те нас. Формулата никога няма да спре да омайва малка част от населението.

Партията обаче няма интелектуалните способности и визия да се надскочи и развие идеалите си за патриотизъм. Това я обрича на слаби до затихващи резултати на всички последващи избори.

НФСБ, ВОЛЯ, АТАКА, КОД, БНО, „Възраждане“, БОЕЦ и др.

Партии без ясна идентичност освен някакъв националистически тюрлюгювеч и ламтеж за власт и пари. Те нямат и ясно познание за народа си освен за една много тясна, много проста и много агресивна част от него. Затова и тяхната съдба е на еднодневки, които да събират този вот до появата на следващия клонинг. Няма шанс за подобрение.

„Изправи се! Мутри вън!

Партия без абсолютно никакво познание за себе си и народа си. Никаква идентичност. Хаотични послания, нулева експертност и добри политики. Откраднаха от протестния вот, предназначен за ДБ, и трябва да се радват безкрайно на късмета си. Желанието за добиране във властта е единствената спойка, която бързо ще се разкисне. Няма шанс за подобрение.

ДПС

ДПС е може би най-устойчивата партия, дори повече от БСП. Тя има абсолютно ясна идентичност, пълно познание както за себе си, така и за избирателите си. Не се опитва да бъде това, което не е. Не се опитва да е твърде лакома като ГЕРБ и БСП.

С постоянство и хитрост партията на Доган се превърна в най-влиятелния политически играч у нас за последните 15 години. Очевидни слабости няма. По-голямата част от народа я мрази, но това няма никакво значение, тъй като тя се грижи твърдото ѝ ядро да гласува нея. Видно е и от медиите и местата, където се проведе предизборната ѝ кампания.

Интегрирането на турците, мюсюлманите и ромите на видни места в останалите партии, както и премахването на неадекватната квази-националистическа риторика ще спомогне за отслабването на пагубната хватка на ДПС около мюсюлманите у нас.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Калоян Константинов в Patreon!