8   +   4   =  

В българската държавна енергетика има финансови проблеми, като всички загуби пряко или косвено водят към Национална Електрическа Компания и грандоманския проект за изграждане на АЕЦ „Белене“, спрян през 2012 г. Трима експерти коментираха съдбата на НЕК за Клин/Клин. 

Днес родната енергетика се намира в тежък период – държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) затъна в дългове пред външни и вътрешни кредитори заради дъщерната си Национална електрическа компания (НЕК).

Цената на „Белене”,

платена като направените разходи за площадката и покритието на неустойките по проекта, възлиза на обща стойност от около 3 – 4 млрд. лв.

Та НЕК е в това състояние след казуса със загубеното арбитражно дело за проекта „Белене”. През 2017 г. страната ни бе принудена да погаси около 680 млн. евро дългове, неустойки и съдебни разноски към „Атомстройекспорт“ (АСЕ) – дъщерно дружество на руската държавна корпорация „Росатом”.

От спирането на проекта през 2012 г. Москва заплашваше да осъди България в международните търговски съдилища, както и при непогасяване, да пристъпи към налагане на запор върху активите на БЕХ и НЕК.

Чети още: Уроци от зрелия социализъм за предприятията, инвалидите и журналистиката

Другият проблем е в недостатъчно добре работещия механизъм на ценообразуването за регулирания и свободния пазар на електроенергия.

В резултат на това, гражданите обвиняват ЕРП-тата и държавата за „непоносимите” си сметки за ток.

А бизнесът се жалва, че плаща от своя джоб „кроссубсидирането” от държавата на (сравнително) по-евтина енергия за населението – това става чрез по-високи тарифи за индустрията. Пазарът на електроенергия все още не е свободен, а на практика – и този на природния газ.

На повечето енергийни експерти факторите „Белене” и цената на тока идват първи наум като ахилесовите пети на сектора.

„Безвъзвратното потъване на НЕК поради дисбаланса на цените „купува-продава“,

е основният проблем на пазара според Иван Хиновски от Българския енергиен форум (БЕФ).

Председателят на Български енергинен форум Иван Хиновски е скептичен за бъдещето на НЕК

По думите му не бива да се забравя, че ще има и други предстоящи и неизбежни финансови удари:

„Вследствие на осчетоводяване на разходите за активите на Белене.”

По този начин, според експерта на БЕФ, последващото „потъване на БЕХ” покрай НЕК вече изглежда като „неизбежна катастрофа”.

По думите на енергийния консултант, бивш главен експертен сътрудник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм Валентин Стоянов, най-големите дисбаланси идват от свръхрегулирането в сектора и непрекъснатите политически интервенции.

Енергийният експерт Валентин Стоянов е за по-свободен пазар

„Баланс може да има само при пълното завършване на либерализацията”, увери експертът.

Чети още: Чужденците пристигат и ще ти вземат мизерната заплата

Според Стоянов, фигурата на обществения доставчик, каквато по Закона за енергетиката (ЗЕ) е НЕК, при един свободен пазар ще стане напълно „излишна”:

„Баланс означава срещане на пазарните сили, а НЕК не е такава”, констатира експертът.

Управляващият съдружник в руския аналитичен център RusEnergy Михаил Крутихин коментира пък, че страната ни трябва да се бори за повече независимост от Москва.

„За България е по-добре да развива газовия си сектор, отколкото ядрения“.

Съдружникът в RusEnergy Михаил Крутихин препоръчва да внасяме газ от Гърция

Според него геостратегическото ни положение позволява това да се окаже много по-изгодно от развитието на атомната енергия.

Запитан дали интересът на китайски и южнокорейски компании към АЕЦ „Белене” може да реанимира скъпоструващия за НЕК мегастроеж, той каза:

„Не мисля, че втората атомна централа е най-подходящият проект за България”.

София би могла да икономиса повече, ако обърне внимание на партньорството си със съседи в газовата сфера – най-вече с Атина.

„Много по-ефективно и по-евтино е България най-накрая да се разбере с гърците“,

за доставки на газ от техния пристанищен терминал за втечнен газ (LNG), както и за доизграждането най-накрая на газовия интерконектор между двете страни („Комотини – Стара Загора”), казва още Михаил Крутихин.

Чети още: Когато Антон Тодоров удари как медийното ехо заглъхва

По думите на руския анализатор, не бива да се забравя и за сътрудничеството между София и Баку – оттам обещават синьо гориво да потече към България през Турция по газопреносната мрежа на Южен газов коридор.

„България вече има разбирателство с Азербайджан за доставки на природен газ”,

припомни Михаил Крутихин, визирайки плана за новооткритото находище в Каспийско море, „Шах Дениз II”.

Хареса ли ви тази статия? Подкрепете Nikolay Marchenko в Patreon!